Царевец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Царевец.

Крепостта Царевец е разположена край самия център на град Велико Търново. Тя е била главната българска крепост по време на Второто българско царство (1185-1393), когато Търново е столица на царството. През Средновековието хълмът, на който е ситуирана, е изцяло застроен с жилищни и административни постройки.

Царевец е сред Стоте национални туристически обекта, има печат на БТС.

Крепостта Царевец

История[редактиране | edit source]

Първото селище, построено на този исторически хълм, датира от късния халколит (4200 г.пр.Хр.). То продължава своето развитие през бронзовата епоха (IV-II пр.Хр.) и желязната епоха (XIII-I пр.Хр.), когато негови обитатели са траките. През V-VII на мястото на тракийското селище се намира Зикидева - най-големият град на Византийската империя в провинция Долна Мизия. Бива унищожен по време на аваро-славянските нашествия през VII в.

Западните крепостни стени на Царевец
Патриаршеската църква на крепостта Царевец

През IX в. възниква старобългарско селище, което се разраства по време на Първата българска държава. През XII в. започва изграждането на крепостта, запазена и до днес. Крепостта има три входа, като главният вход се намира в най-западната част на хълма. В централната част е разположен Дворцовия комплекс, който представлява сбор от постройки, обграден от вътрешна каменна стена, две бойни кули и два входа, от север и юг. Включва Тронна зала, Дворцова църква и царски покои.

Реставрацията на крепостта Царевец започва през 1930 г. и е завършена през 1981 г. в чест на 1300 години от създаването на българската държава. Там са царували царете Петър, Асен, Калоян и Иван Асен II.

Легенда[редактиране | edit source]

Карта на средновековния Търновград

Царевец , Момaина крепост и Трапезица се намират в град Велико Търново. Легенда разказва, че там в римско време имало укрепления, които охранявали пътя за великолепния Никополис. Когато варварите нахлули, обсадили и разрушили великия град. Тогава римляните се настанили в калетата. Под тях имало големи подземия свързани с тунел. В галериите римляните пренесли съкровищата на Никополис. Крепостите римляните укрепили и задържали известно време. Когато се наложило да отстъпят, те направили смъртоносни механизми в галериите и ги намазали с отрова. Тайните входове маскирали. Входът на подземието под Царевец се намирал в южната част. По галерия се стигало до подземно езеро. Само човек, знаещ тайната на съкровището можел да продължи. Скрит механизъм източвал водата и по стъпала се стигала друга галерия. От тук надолу имало няколко нива. На всяко римляните оставили по едно съкровище. В галериите към съкровищниците дебнели много опасности... Ако непосветен влезел, никога не щял да се върне жив. Във всяка зала имало безценни предмети - златни и сребърни, украсени със скъпоценни камъни. Безброй златни монети били струпани на купове. Подземието под Момина крепост било на две нива. Съкровището било долу. Входът бил голям геран. На дъното се виждала вода. По стъпала се слизало долу и там встрани започвала галерия. Когато римляните се оттегляли, отгоре сложили каменна плоча и я засипали. Втори вход имало в ниското. Нишанът бил голям четвъртит камък с топка отгоре...

Аудио-светлинен спектакъл "Звук и светлина"[редактиране | edit source]

Аудио-светлинен спектакъл "Звук и светлина"

Драматична музика, разноцветни светлини, лазери и църковни камбани, събрани в едно, разказват славната и трагична история на Второто българско царство (1185-1393 г.) Първото представление се провежда през 1985 г. в чест на 800-та годишнина от Въстанието на Асен и Петър. Стотиците цветни светлини, трите лазерни лъча, представят моменти от българската история, битките срещу османските орди, годините на османско владичество, Възраждането, революционното движение и Освобождението на България.

Аудио-визуалният спектакъл е създаден от българо-чехословашки екип. Най-доброто място за наблюдение е от площад "Цар Асен I", намиращ се на главния вход към Царевец, както и от панорамната площадка в близост до катедралния храм "Рождество Богородично".

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]