Царево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Царево
България
Red pog.png
Царево
Област Бургас
Red pog.png
Царево
Общи данни
Население 6 317 (ГРАО, 2013-12-15)*
Землище 35,179 km²
Надм. височина 0 m
Пощ. код 8260
Тел. код 0590
МПС код А (Б)
ЕКАТТЕ 48619
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Царево
Георги Лапчев
(ГЕРБ)
Адрес община
ул. „Хан Аспарух“ 36
п.к. 8260
тел.: 0550/5 50 10
website: www.tzarevo.net
е-поща: cityприtzarevo.net

Ца̀рево, известен в миналото като Василико̀ и Мичу̀рин, е малко градче в Югоизточна България. Той се намира в Област Бургас и е в близост до град Ахтопол. Отстои на 70 км югоизточно от Бургас. Градът е административен център на Община Царево.

География[редактиране | edit source]

Местоположение[редактиране | edit source]

Поглед към южния полуостров

Град Царево е разположен на полуостров. Бреговата ивица е много разчленена. На юг от града се намира връх Папия 502 м надморска височина, гледката от там към Царево и крайбрежито на Странджа е прекрасна.

Като географски дадености планината и морето несъмнено играят важна роля в развитието на района.

Релеф[редактиране | edit source]

Морската част на Странджа е сравнително ниска – средно между 100 и 600 метра. Дъбовите гори, които ги покриват, са размесени с бук, габър, орех, топола, върба, дива круша, а напоследък и с изкуствено култивиран бор. В тази част на планината добре се развиват и някои средиземноморски и реликтови видовелаврово дърво, зеленика, лавровишна, т. нар. бясно дърво и др. Обработваемите земи — ниви и пасища, са малко и съсредоточени по полегатите южни склонове и в поречията на реките.

Флора и фауна[редактиране | edit source]

Дивечовото богатство на Странджа е значително, а в древността навярно е било много по-голямо. В него са представени всички животински видове, които са познати в българските земи, а от тях дивите свине, сърните, зайците.

Климат[редактиране | edit source]

Климатични данни за Царево
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Средни температури (°C) 3,4 4,1 6,2 10,5 15,5 20,2 22,7 23,0 19,8 15,3 10,9 6,2 13,1
Средни месечни валежи (mm) 67 53 57 45 46 42 27 29 44 77 88 80 655
Източник: Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0546-6. с. 227.

История[редактиране | edit source]

Известните имена на селището в писаната история са следните: Василико (XII В.), Василикос (1352 г.), Василико (до 1934 г.), Царево (до 1950 г.), Мичурин (до 1991 г.).

След потушаване на Илинденско-Преображенското въстание Царево попаднал отново в турски ръце и окончателно бил освободен след Балканската война — 1912 г. През 1913 г. тук се заселват бежанци от Източна Тракия. През 20-те години тук е основана горско-производителна кооперация „Дъбрава“.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Василико е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1]

В началото на осемдесетте години на XIX век, градчето силно пострадало от стихиен пожар, затова сега се дели на стара и нова част; последната е строена през деветдесетте години на XIX век.

Население[редактиране | edit source]

Брой на населението[редактиране | edit source]

Религии[редактиране | edit source]

Църквата "Св. цар Борис Михаил"

Населението на града изповядва източноправославното християнство.

Политика[редактиране | edit source]

Кмет[редактиране | edit source]

Георги Лапчев

Общински съвет[редактиране | edit source]

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Икономика[редактиране | edit source]

Характеристика[редактиране | edit source]

Дърводобивът е отрасълът с най-стара история в Царево.

Тук е построен големият български кораб от дървен материал „Горянин“. С навлизането на новите материали отрасълът се е свил само до производство на рибарски лодки и скутери, спасителни лодки.

Друг отрасъл, застъпен в града, е дървообработването.

Транспорт[редактиране | edit source]

Медии[редактиране | edit source]

Радио

В Царево свободно се приемат: Power FM (88.0), Христо Ботев (90.8), Хоризонт (102.2), БГ Радио (102.9) и Алфа (105.5) и N-JOY (100.6).

Здравеопазване[редактиране | edit source]

Култура и свободно време[редактиране | edit source]

Забележителности[редактиране | edit source]

Църквата „Успение Богородично“

Църквата „Успение Богородично“ самотно се извисява на южния полуостров на града. Построена е през 1831 г., но сегашният ѝ архитектурен образ датира от 1895 г. На същото място е съществувала и по-стара църква с име "Света Троица". За нея напомнят някои икони от последните десетилетия на XVIII в. Те са от ръката на зографа Йоан от Ахтопол. Форматът на тези икони е по-малък и приспособяването им към нов иконостас говори за съществуването на по-стар такъв. Върху тях са нанасяни и живописни корекции от зографа Г. Поликсоиду. До нас са достигнали една икона на Свети Никола (1805 г.), патрон на моряците и рибарите, и една на Иван Кръстител, почтително надписана от зографа Йоан. Влияние на западния Ренесанс долавяме в сюжета „Архангел Михаил върху главата на Сатаната“. Към описаните образци на странджанската иконна живопис в царевската църква „Света Троица“, трябва да се добавят и творбите на едни от последните зографи: Г. Поликсоиду, нарисувал още една „Света Троица“, както и „Успение Богородично“, „Богородица“, „Иисус Христос” и „Архангел Гавраил” и „Богородица” на олтарните двери, датирани от 1895 г. Тук може да се види и иконата „Свети Спиридон“ от ръката на Иерудиу Зографоозлу, носеща белезите на залязващото иконописно изкуство.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Всяка година в края на май в общината се провеждат празници на изкуствата, а през лятото се провеждат Дните на Нептун. По традиция, през месец август се провежда Фестивалът на мановия мед.

Спорт[редактиране | edit source]

Един от най-практикуваните спортове в града са волейболът и футболът. В историята на училището има записани победи в няколко републикански първенства.

Кухня[редактиране | edit source]

Веян паламуд, солен барбун, чироз (в миналото от черноморска скумрия), чорба от калканска глава, маринован паламуд.

Личности[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.833.

Външни препратки[редактиране | edit source]