Царево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Царево
България
Red pog.png
Царево
Област Бургас
Red pog.png
Царево
Общи данни
Население 6 257 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 35,179 km²
Надм. височина 0 m
Пощ. код 8260
Тел. код 0590
МПС код А (Б)
ЕКАТТЕ 48619
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Царево
Георги Лапчев
(ГЕРБ)
Адрес община
ул. „Хан Аспарух“ 36
п.к. 8260
тел.: 0550/5 50 10
website: www.tzarevo.net
е-поща: cityприtzarevo.net

Ца̀рево, известен в миналото като Василико̀ и Мичу̀рин, е малко градче в Югоизточна България. Той се намира в Област Бургас и е в близост до град Ахтопол. Отстои на 70 км югоизточно от Бургас. Градът е административен център на Община Царево.

География[редактиране | edit source]

Местоположение[редактиране | edit source]

Поглед към южния полуостров

Град Царево е разположен на полуостров. Бреговата ивица е много разчленена. На юг от града се намира връх Папия 502 м надморска височина, гледката от там към Царево и крайбрежито на Странджа е прекрасна.

Като географски дадености планината и морето несъмнено играят важна роля в развитието на района.

Релеф[редактиране | edit source]

Морската част на Странджа е сравнително ниска – средно между 100 и 600 метра. Дъбовите гори, които ги покриват, са размесени с бук, габър, орех, топола, върба, дива круша, а напоследък и с изкуствено култивиран бор. В тази част на планината добре се развиват и някои средиземноморски и реликтови видовелаврово дърво, зеленика, лавровишна, т. нар. бясно дърво и др. Обработваемите земи — ниви и пасища, са малко и съсредоточени по полегатите южни склонове и в поречията на реките.

Флора и фауна[редактиране | edit source]

Дивечовото богатство на Странджа е значително, а в древността навярно е било много по-голямо. В него са представени всички животински видове, които са познати в българските земи, а от тях дивите свине, сърните, зайците.

Климат[редактиране | edit source]

Климатични данни за Царево
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Средни температури (°C) 3,4 4,1 6,2 10,5 15,5 20,2 22,7 23,0 19,8 15,3 10,9 6,2 13,1
Средни месечни валежи (mm) 67 53 57 45 46 42 27 29 44 77 88 80 655
Източник: Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0546-6. с. 227.

История[редактиране | edit source]

Известните имена на селището в писаната история са следните: Василико (XII В.), Василикос (1352 г.), Василико (до 1934 г.), Царево (до 1950 г.), Мичурин (до 1991 г.).

Има две версии за произхода на името на град Василико:Според една от тях името идва от унищоженото от турците българско село Босилково в Айтоския дял на Източна Стара планина. Част от жителите му, които се спасяват от потурчване, се преселват тук. Впоследствие те се погърчват след натиск на ахтополския владика.Според друга версия поризхода на името Василико е от гръцки – “базилевс” (βασιλιάς), което в превод на български значи цар. Според привържениците на тази версия тълкуванието идва от турския пътешественик Евлия Челеби, който посочва, че завладяната от Муса Челеби крепост Василикоз била построена от княз Васил – един от внуците на византийския император Константин.

След потушаване на Илинденско-Преображенското въстание Царево попаднал отново в турски ръце и окончателно бил освободен след Балканската война — 1912 г. През 1913 г. тук се заселват бежанци от Източна Тракия. През 20-те години тук е основана горско-производителна кооперация „Дъбрава“.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Василико е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1]

В началото на осемдесетте години на XIX век, градчето силно пострадало от стихиен пожар, затова сега се дели на стара и нова част; последната е строена през деветдесетте години на XIX век.

Население[редактиране | edit source]

Брой на населението[редактиране | edit source]

Религии[редактиране | edit source]

Църквата "Св. цар Борис Михаил"

Населението на града изповядва източноправославното християнство.

Политика[редактиране | edit source]

Кмет[редактиране | edit source]

Георги Лапчев

Общински съвет[редактиране | edit source]

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Икономика[редактиране | edit source]

Характеристика[редактиране | edit source]

Дърводобивът е отрасълът с най-стара история в Царево.

Тук е построен големият български кораб от дървен материал „Горянин“. С навлизането на новите материали отрасълът се е свил само до производство на рибарски лодки и скутери, спасителни лодки.

Друг отрасъл, застъпен в града, е дървообработването.

Транспорт[редактиране | edit source]

Медии[редактиране | edit source]

Радио

В Царево свободно се приемат: Power FM (88.0), Христо Ботев (90.8), Хоризонт (102.2), БГ Радио (102.9) и Алфа (105.5) и N-JOY (100.6).

Здравеопазване[редактиране | edit source]

Култура и свободно време[редактиране | edit source]

Забележителности[редактиране | edit source]

Църквата „Успение Богородично“

Църквата „Успение Богородично“ самотно се извисява на южния полуостров на града. Построена е през 1831 г., но сегашният ѝ архитектурен образ датира от 1895 г. На същото място е съществувала и по-стара църква с име "Света Троица". За нея напомнят някои икони от последните десетилетия на XVIII в. Те са от ръката на зографа Йоан от Ахтопол. Форматът на тези икони е по-малък и приспособяването им към нов иконостас говори за съществуването на по-стар такъв. Върху тях са нанасяни и живописни корекции от зографа Г. Поликсоиду. До нас са достигнали една икона на Свети Никола (1805 г.), патрон на моряците и рибарите, и една на Иван Кръстител, почтително надписана от зографа Йоан. Влияние на западния Ренесанс долавяме в сюжета „Архангел Михаил върху главата на Сатаната“. Към описаните образци на странджанската иконна живопис в царевската църква „Света Троица“, трябва да се добавят и творбите на едни от последните зографи: Г. Поликсоиду, нарисувал още една „Света Троица“, както и „Успение Богородично“, „Богородица“, „Иисус Христос” и „Архангел Гавраил” и „Богородица” на олтарните двери, датирани от 1895 г. Тук може да се види и иконата „Свети Спиридон“ от ръката на Иерудиу Зографоозлу, носеща белезите на залязващото иконописно изкуство.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Всяка година в края на май в общината се провеждат празници на изкуствата, а през лятото се провеждат Дните на Нептун. По традиция, през месец август се провежда Фестивалът на мановия мед.

Спорт[редактиране | edit source]

Един от най-практикуваните спортове в града са волейболът и футболът. В историята на училището има записани победи в няколко републикански първенства.

Кухня[редактиране | edit source]

Веян паламуд, солен барбун, чироз (в миналото от черноморска скумрия), чорба от калканска глава, маринован паламуд.

Личности[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.833.

Външни препратки[редактиране | edit source]