Царска Бистрица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене


"Царска Бистрица" е бивш дворец на владетелите от Третото българско царство. Намира се над курорта Боровец в Рила. Построен е между 1898 и 1914 г. Изпълнявал е функциите на ловна хижа за царете Фердинанд I и Борис III. Архитектурният облик е повлиян от традиционния български възрожденски стил, но заедно с това в него личат и европейски архитектурни влияния.

Царска Бистрица е важна част от историята на последната българска царска династия. Тук на 28 август 1943 г. съобщават на царица Йоанна, че съпругът ѝ, цар Борис III; е болен от мистериозна болест. Също тук 6-годишният Симеон и 9-годишната Мария-Луиза виждат за последен път баща си жив.

Етапи на изграждане[редактиране | edit source]

През 1898 г. е изградено първото крило на двореца, известно като "Стария дворец", което се състои от няколко стаи, кабинет и спални. По-късно са изградени още две крила с обширна гостна, трапезария и втори етаж със спални, будоари и още един кабинет. Така при завършването си през 1914 г. се оформил цял комплекс от дворцови сгради и красив парк, през който минава р. Бистрица Мусаленска.

Интериор[редактиране | edit source]

Първата стая от Стария дворец е обзаведена като корабна каюта. През 1902 г. Фердинанд пътува до Бразилия на кораба "Нова Америка". Според една от версиите капитанът Жан-Луи Морис, с когото били стари приятели, подарява на царя корабното обзавеждане.

Царски ловни трофеи
Портрет на Христо Марков - личният ловец на цар Фердинанд

В ловната част на Царска Бистрица се съхранява огромна колекция от ловни трофеи, събирана в продължение на половин век. Повечето животни са отстреляни от цар Борис III, но има също трофеи на княз Кирил и княгиня Надежда, която обичала да ловува наред с мъжете. Крачета от дива коза пък са използвани за опора на настолна лампа в кабинета на първия етаж. Автентичната атмосфера на ловния кабинет е запечатана при снимките на филма "Цар и генерал".

Малкият вестибюл, който отделя старата част от дворцовата, е украсен с персийски килим, подарен от шаха на Иран на втората съпруга на Фердинанд - Елеонора фон Ройс-Кьостриц. На ниска масичка пък е поставена огромна гравирана гилза - символ на последния сняряд, изстрелян в Балканската война. Всички стаи на двореца са снабдени с красиви кахлени печки, украсени със сложни цветни орнаменти и доставени специално от Австрия. Въпреки че те са над 50 на брой, няма две еднакви по форма и цвят. Най-красивите от тях са поставени в спалните на княгините Евдокия и Надежда. В тези стаи са запазени също старите тапети от коприна и памук, които не са залепени, а само опънати по стените.

В трапезарията на двореца е поставен огромен портрет на личния ловец на Фердинанд Христо Марков, който починал от раните си след като е ранен от мечка.

Просторната гостна на двореца е украсена с резбован дървен таван, чиито орнаменти са изработени от майстори дърворезбари от Трявна, Самоков и Копривщица. Камината в гостната е декорирана с мраморни плочи, подарени на царя от кмета на Самоков. Те били част от автентичната украса на прочутата самоковска чешма, строена през XVII в.

Менората, подарена на цар Борис III

Върху пианото в една от нишите стои голям еврейски свещник за седем свещи - т. нар. менора, подарена на Борис от еврейската общност в България. Дворецът притежава собствено електрозахранване, което се осигурява от малка водноелектрическа централа "Сименс", инсталирана през 1912 г.

Свързани с двореца "Царска Бистрица" са и ловните хижи "Ситняково" (просторна дървена постройка на надморска височина - 1740,40 м.) и Саръгьол.

След 1945[редактиране | edit source]

След 1945 г. дворецът Царска Бистрица е национализиран от новия режим в България.

След демократичните промени през 1989 г., "Царска Бистрица" е реституирана от сина на цар Борис III Симеон II по време на мандата му като министър-председател на България. Днес дворецът е отворен за посещения от обикновени граждани. Работното време на Двореца е от четвъртък до неделя между 9 и 17 ч.

През 2014 г. Софийският окръжен съд излиза с решение, че дворецът е държавна собственост и Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза трябва да го върнат и да платят обезщетение (ако решението влезе в сила).[1]

Галерия[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Вземат на царя Бистрица, плаща и 400 хил. наем

Външни препратки[редактиране | edit source]