Цар Калоян (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Цар Калоян.

Цар Калоян
България
Red pog.png
Цар Калоян
Област Разград
Red pog.png
Цар Калоян
Общи данни
Население 3 757 (ГРАО, 2013-12-15)*
Понижение 3 779 (НСИ)
Землище 71,3 km²
Надм. височина 180 m
Пощ. код 7280
Тел. код 08424
МПС код РР (Рз)
ЕКАТТЕ 77308
Администрация
Държава България
Област Разград
Община
   - кмет
Цар Калоян
Ахмед Ахмедов
(ДПС)
Адрес община
пл. Демокрация 1
тел.: 08424 22 38

Цар Калоян е град в Североизточна България. Той се намира в Област Разград, в близост до Разград и Русе. Той е административен център на община Цар Калоян.

Селото носи името Торлак до 1934 г., когато е преименувано на Цар Калоян. През 1951 година е преименувано на Хлебарово, а през 1981 г. е обявено за град и е върнато името Цар Калоян.

География[редактиране | edit source]

Градът е разположен в североизточната част на Дунавската равнина, през която тече река Торлашки Лом, наричана още Хлебаровска и Царкалоянска, която преминава през местностите Габъра и Долап дере. Тя извира от село Езерче, преминава през Цар Калоян, след което се влива в река Бели Лом - източно от село Писанец. Общата площ на землището е 63000 декара, от които 42000 са обработваеми, а по-малко от 10000 дка са останали гори. Климатът е умерено-континентален. Преобладават ветровете от запад-северозапад.

История[редактиране | edit source]

Първите археологически и исторически изследвания на района на Цар Калоян са направени през 1914 година от професор Карел Шкорпил. Значително по-късно, през 1974-79 година, подобно изследване е направено от голяма експедиция под ръководството на Ара Маргос. Исторически записки се намират и в изследванията на Анани Явашов - изследовател и историк на Разградсия район. Подробно изследване на населението и в частност на капанския етнос, с който е населен града, са правени в продължение на много години от професор Иван Коев. В района са намерени следи от различни култури. Тракйски са селищни-те и нагробните могили. Останки от укрепление и мраморен релеф на богинята на земеделието и плодородието Церера дават сведения за живот през римското владичество. В местността Расате са открити накити, битови предмети и строителни материали, характерни за Първата българска държава. От Втората българска държава са изсечените от скалите църква и манастир и находка от сребърни монети от времето на цар Иван Шишман.

Първите писмени документи, в които се споменава за с. Торлак (старо име на Хлебарово до 1934 година), са от средата на XV век. В регистър на Никополския санджак от 1450 г.е посочено: "...с.Торлак домакинства - 31 - данък без испеча, адет и агнам 4815 акчета...". Основен поминък по онова време е скотовъдсвото.В друг документ от 17 век под заглавие "Регистър на джелеп-кешаните от Хръзград кааза,съгласно височайша заповед се състави на 24.12.1573 година" се дава поименен списък на джелеп-кешаните кой колко овце е предал на турската държава. Ето извадка от него: "...с. Торлак - Иванчо Стано-50 овце, Мирчо Михал-25 овце, Доброслав Добромир-25 овце, Добромир Черньо-25 овце-всичко 125 овце...". Това е изключително важно и говори, че населението на Торлак е чисто българско, докато в списъците на джелеп-кешаните от другите населени места има и турци. През този период - края на 17 в. - започва интензивно изкореняване на горите, поради бързото нарастване на броя на населението и в края на 19 в. обработваемата земя е повече от 15000 дка. впоследствие се разкореняват още гори и сега обработваемата земя е 42000 дка. Първите разкоренявания започват южно от селото в местността "Дългия рът" и продължават в западна посока чак до границите на съседните села Костанденец и Сваленик. Впоследствие обликът на града се променя, като започва развитието на занаятите и търговията.

Религии[редактиране | edit source]

Източно-православно християнство. До построяването на църквата религиозните си нужди християнското население е задоволявало с параклиса "Св.Архангел", иззидан под земята, съгласно тогавашните турски разпоредби. Стените били покрити с изографисано платно, подарено от Хаджи Маню (Х. Хинчев).

С признаването на църковната независимост на българската църква се подема инициативата за построяване на църква в Торлак, но тя среща яростна съпротива от гръцкия владика в Русчук, което налага енергичната намеса на руския консул, в резултат на което е издаден специален ферман за разрешаване на строителството на църквата. (Ферманът е открит в църковните архиви през 1967 година, преведен е от учителя Кязим Татов и сега се съхранява в ОИМузей в Разград.) В този ферман се казва следното "...Султанът разпорежда на своя Велик Везир да заповяда на валията на Дунавския вилает Ахмед Мидхад паша да застави каймакамина на Русчук Неджиб бей, той пък мюфтийския наместник в Разград да разреши построяването на черква в с. Торлак, Разградска кааза, тъй като християните от с. Торлак нямат молитвен дом, да построят такъв с дължина десет аршина и ширина 12 аршина, да има осем джама и две врати. Тази заповед да се изпълни строго и да се уважава печатът, поставен върху нея. Мохарем 1282 по агира.". През пролетта на следващата година започва строителството от майстор Генчо от Дряново. За няколко години църквата е завършена и на 26.11.1871 година в присъствието на руския консул от Русчук е осветена от Доростоло-червенския митрополит Григорий Русчушки. За патрон на черквата е избран св. Димитър и по този начин Димитровден е определен за ежегоден празник на селото. Пръв свещеник е отец Димитър Иванов от Сваленик, а след него поканват Христо Антонов от с. Върбица, Шуменско, който оставя спомени за буен човек и го наричат "орман папаз" - "горски поп" - заради връзките му с комитите. Този свещеник остава в селото и става родоначалник на цял род просветени хора в селото.

Джамията в с. Торлак е построена през 1640 г.

Образование[редактиране | edit source]

Образованието води началото си от 1863 година,когато се открива първото килийно училище. Няма писменни документи за това училище, но то не би могло да се различава от установената дотогава практика. Училището е било построено до параклиса "Св. Архангел" и се е състояло от две стаи - едната учебна, а другата за учителя. Обучавали са се само момчета на четене, смятане и история и география - според познанията на учителя. За първата учебна година (от Димитровден до Георгьовден) е бил назначен даскал Янко от Шумен.

Първата истинска сграда за училище е построена през 1923 година - "класното училище", а втората, за да се обхванат всички деца, през 1934 година. По късно е построена и трета сграда, което дава възможност за стопроцентов обхват на българчета и турчета и става основание и база през 1958 година да се открие гимназия - средно общообразователно училище, което обхваща деца не само от Хлабарово, но и от всички съседни села и близките градове.За пръв директор на гимназията е назначен Цветан Максимов, последван от Ислям Салиев, Иван Кехайов, Хинко Труфанов, Славка Китова,Ради Терзиев, Никола Тихолов от Търново, Кънчо Илиев от Разград, Спиридон Бонев от Русе, Васил Николаев и сега е Нели Хинкова от Цар Калоян - възпитаничка на това училище.

Първото турско училище в селото е открито през 1887 г.

В момента в града функционира детска градина „Славейче“ и само една от сградите на единно средно училище "Христо Ботев".

Политика[редактиране | edit source]

Икономика[редактиране | edit source]

Земеделско производство, лека промишленост, строителство - това са отраслите в общината.

Подотрасли:

  • Зърнопроизводство
    • 3 земеделски кооперации към 01.01.2010 г.:-ЗК "ПОБЕДА", ЗК"ЗЛАТЕН КЛАС" и ЗКПУ "ТОРЛАК"
    • Дребни частни зърнопроизводители.
  • Животновъдство (отглеждат се крави, биволици, овце и кози)
    • 2 частни ферми говеда и една биволи. Останалите животни са в личен сектор.
    • Пчеларство - около 2000 пчелни семейства
    • Малки семейни пчелини
  • Рибовъдство
    • 3 рибарника
  • Мандра
    • ЕТ "РОСВЕР" - Кръстю Димитров
  • Шивашка промишленост
  • Мелница с капацитет 720т/ч (ЗИГАМЕКС - ЕООД)

Транспорт[редактиране | edit source]

Градът няма собствена транспортна система, но поради разположението си на главния път Русе - Варна, пътническият поток се обслужва редовно. Автобусните линии в двете посоки са на всеки кръгъл час. Пътническата транспортна фирма "Карина" подържа линии за Русе Разград и Варна. Няма връзка в направление към Кубрат и Тутракан, а към Попово има само две линии. Товарните тронспортни услуги се извършват от външни частни фирми.

Забележителности[редактиране | edit source]

Множество паметници на културата.

На север от града в близост до река Бели Лом има запазени останки от скален манастир, които за съжаление са в много лошо състояние.

Музеи[редактиране | edit source]

  • Музей и етнографска сбирка за бита в общината. Картини живопис и графика

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • Ежегоден панаир "Калоянови дни", 25-27 август.
  • Ежегоден турнир по борба за деца в памет на първия учител по борба и ЗМС Цветан Хаджиев. (в края на декември)
  • Събор на селото на Димитровден.

Личности[редактиране | edit source]

  • Ангел Ангелов - електроинженер, академик
  • проф., д-р Милчо Петров - зав. катедра в Институт по геодезия, София
  • проф., д-р Стойчо Неделчев Стоев - зав. катедра във ВМГИ, София
  • проф., д-р Димитър Петров Димов - преподавател във ВТИ, Русе
  • доцент, д.м.н. Георги Иванов Койчев - ВМА, София.
  • доцент, к.ф.н. Хинко Петров Хинчев - зав. катедра ВИ на МВР
  • доцент Кръстю Василев Петров - преподавател в АОНСУ
  • доцент Александър Георгиев - преподавател в ХТИ, София
  • ст.н.с.1 ст. Енчо Николов Попов
  • ст.н.с. Иван Ганчев Христов
  • Цвятко Тодоров Цвятков - учител, написал първата история на селото
  • Цвятко Иванов Вълчев - учител, написал втората история на града
  • доц. к.ф.н. Хинко Петров Хинчев - написал третата и най-добра история на града
  • Петър Бъчваров - опълченец
  • Пенчо Хинков Петров - партизанин в Югославия
  • Петър Георгиев Петров - деец
  • Ивайло Красимиров Иванов - спортист
  • Димитър Иванов Попов (Дългия Даскал) - учител, основател на читалище "Съзнай себе си", дал името му и написал първия му устав. Основател на потребителна кооперация "Съгласие", дал името ѝ и написал устава ѝ.
  • Стоян Цонев Илиев - борец по свободна борба, трети в света при младежите за 2008 година и републикански шампион при мъжете за 2010 година.
  • Неделчо Петров Колев - поет с познати за нас четири стихосбирки и десетки публикации в периодичния печат
  • Борис Колев Цаков - художник
  • Койчо Денчев Атанасов - музикант, свири в Париж
  • Петър Великов Петров-Берлински - художник-график
  • Веселин Топалов - гросмайстор, световен шампион по шахмат: дядо му и баща му са родени и живели в Цар Калоян
  • професор Герги Димов Пенев (Карабаджаков) - атомен физик, преподавател в Санкт Петербург
  • доцент Димитър Панайотов Димитров – преподавател в гр. Стара Загора
  • доцент Пенчо Илиев Пенев (Аргънов - по прякор на дядо му) - преподавател в ТУ, Варна
  • Ахмед Шерифов /Шерефли/ поет, писател (1926–2000)
  • Труфан Драгнев Късов-майстора – първият комбайнер в селото, механизатор, рационализатор, есперантист, човек с богата обща култура

Литература[редактиране | edit source]

  • "Страници от предишни времена гр. Цар Калоян", доцент к.ф.н. Хинко Хинчев - добре написана история на населеното място.

Други[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • Окръжен исторически музей, Разград
  • История на село Хлебарово, Цв. Тодоров
  • История на Цар Калоян, Цв. Иванов
  • Страници от предишни времена на Цар Калоян, Хинко Хинчев