Цар Бомба

Изложбен модел на Цар бомба

Цар Бомба (руски: Царь-бомба) е названието на водородна бомба, най-мощното ядрено оръжие, което е създавано и взривявано някога по време на ядрени изпитания. Името ѝ е дадено по аналогия с Цар Топ и Цар Камбана.

Бомбата е конструирана в СССР от група физици под ръководството на академик Игор Курчатов. В групата на разработчиците са влизали Андрей Сахаров, Виктор Адамски, Юрий Бабаев, Юрий Трунов и Юрий Смирнов. Бомбата е взривена на височина от 4 km над остров Нова Земя на 30 октомври 1961 г. Мощността ѝ се равнява на 58,6 мегатона тротилов еквивалент или близо 3600 пъти по-мощна от първата атомна бомба, взривена на 6 август 1945 г. над град Хирошима. Генерираната ударна вълна обикаля Земята три пъти. Ядрената гъба се издигнала на височина 64 километра, а от йонизацията на атмосферата на стотици километра от полигона прекъснала радиовръзката за час.

Разработка

Първоначалният зададения вариант на бомбата е бил с мощност 101,5 мегатона, но е отхвърлен от конструкторите на конструкторското бюро (ОКБ-156) като много тежка и прекалено опасна. Учените разработчици се опасявали, че такъв ядрен взрив ще причини колосално радиоактивно замърсяване и опасност от старт на самоподдържаща се ядрена реакция в океана, което би раздробило планетата. Ядрените инженери и конструктори обещали да намалят мощността на 63 мегатона, заменяйки външната обвивка от необогатен уран с алуминий, а авиоконструкторите предложили съотстветстващ вариант на бомбардировач-Ту-95 и Ту-16. Новата ядрена бомба по приета в СССР традиция получила кодово име "Ваня" или "Иван" и "Изделие 202", а избраният в качеството си на носител самолет бил Ту-95.

Първите разработки на тази тема станали възможни след разговорите на Курчатов и Туполев, който назначил като ръководител на проекта своя заместник А.В.Надашкевич. Проведените анализи и изчисления показали, че окачването на такъв голям товар ще изисква изменения в товарния отсек и устройствата за окачване и пуск.

В първата половина на 50-те години бил готов чертежа на габаритите и теглото на "Ваня", както и компонентия чертеж на неговото поставяне. Както се и предполагало теглото на бомбата заемало 15% от летателната маса на самолета, но неговите габарити налагали снемането на горивните резервоари от фюзелажа. Разработените за окачване на бомбата нови носачи тип БД7-95-242 (БД-242) били близки до конструкция до БД-206, но значително по здрави. Носителят имал три бомбардировъчни ключалки тип ДЕР 5-6 с товароносимост всяка по 9 тона. Успешно решили и пусковото управление на бомбата. Електроавтоматиката обезпечавала едновременното отключване на трите ключалки, както се е изисквало от изискванията за безопасност. На 17 март 1956 излязло постановление на Съветското правителство, съгласно което ОКБ-156 е длъжно да пристъпи към преоборудване на Ту-95 като носител на ядрена бомба с голяма мощност. Работата се извършвала в Жуковск от май до септември, когато Ту-95В бил приет от поръчителите и предаден за летателни изпитания. Изпитанията се водили от полковник Куликов и включвали пуск на макет на бомбата. Изпитанията минали без забележка.

Конструкция

Бомбата има тристепенна структура. Първата степен е атомна бомба с мощност 1,5 мегатона, която след избухването си служи за взривател на втората степен. Втората степен е водородна бомба с мощност 50 мегатона. Атомната и водородната бомби са поставени в третата степен - обшивка от уран 238. Взривяването на втората степен води до термоядрен взрив и създаването на бързи неутрони, които бомбардирайки урановите ядра предизвикват разпада им и нова атомна експлозия. Добавянето на устойчивия уран 238 повишава мощността на взрива до 5 пъти и увеличава радиацията до 10 пъти. Тази реакция, известна под наименуванието "Джекил-Хайд" не е приета според първоначалния замисъл при разработката, поради катастрофалното радиационно замърсяване. Затова обшивката е заменена с оловен еквивалент, което намалява малко теглото на бомбата и мощността на взрива остава на половината от планираните 101 мегатона. В този си вид по проекта тази свърхбомба трябва да тежи около 26 тона.

Изпитания

Носителят на термоядрената бомба бил готов, но неговото реално тестване е отложено. На Хрушчов е предстояло пътуване в САЩ, а и в Студената война настъпила пауза. Ту-95В бил преместен на летище в Урал където вече не се водел като бойна машина. През 1961 година станало ново изостряне на отношенията и нов тласък на Студената война. На бомбардировача сменили електроавтоматичната система за пуск, снели стените на товарния отсек, защото реалната бомба се оказала доста по голяма от макета. Теглото на бомбата било 27 тона, а на парашута 800 кг. Преоборудваният самолет бил преместен на летище до селището Ваенг. Скоро бомбардировачът, който бил покрит със специален слой термозащитна боя с бял цвят и с истинска ядрена бомба взел курс към Нова Земя, пилотиран от екипаж с командир майор Дурновцев.

Експлозията

На 30 октомври 1961 г. Ту-95Б с командир майор Дурновцев излита от Оленя към ядрения полигон "Сухой нос" на остров Нова земя. Съпроводен е от самолет-лаборатория Ту-16А. Бомбата е пусната с парашут от височина 10 500 м. и взривена по барометричен способ на 4 000 метра от повърхността на земята. При взрива е постигнато налягане от 1 милион атмосфери и температура 10 милиона градуса. Огненото кълбо е с радиус 4,6 километра, диаметърът на гъбата достига 95 километра, а пушекът достига 67 километра височина. На 100 километра в диаметър високата температура причинява изгаряния от трета степен. Ударната взривна вълна обикаля земното кълбо три пъти, а предизвиканата йонизация в атмосферата практически прекратява радиовръзките в продължение на 40 минути.

Външни препратки

• Tsar Bomba - King of the Bombs - 57,000,000 Tonnes of TNT в YouTube
• Най - мощната атомна бомба във Vbox7