Цветан Владовски

Чочо Владовски
Чочо Владовски през 2005 година.
Информация
Рождено име	Цветан Владовски
Псевдоним	Чочо
Роден	20 март 1956 София, България
Починал	10 декември 2006, София, България
Стил	рок
Активни години	1970–2003
Свързани изпълнители	Диана Експрес, Тангра,

Цветан Христов Владовски (1956 — 2006), по-известен като Чочо Владовски, е рок певец, фронт вокал, композитор, аранжор и музикант от група Тангра.

Образование

Чочо Владовски (Цветан Христов Владовски) е роден в София на 20 март 1956 г. в музикалното семейство на Христо Владовски — солист флейтист на Софийската филхармония. От малък започва да се занимава с музика, първоначално с цигулка, впоследствие с флейта, с която се записва в Музикалната гимназия в София. Голямо влияние върху музикалното си развитие получава от по-големия си брат — Трошан Владовски, китарист на Сребърните гривни, една от първите рок групи в България.

Творчески път

Първи стъпки

В Музикалната гимназия, повлиян от музиката на Джетро Тул, Лед Цепелин и Дийп Пърпъл, заедно със съученика си Иван Лечев правят първата си „читалищна група“ през 1970 — 1971 в читалище „Пробуда“. През лятната ваканция заедно с друга легенда на българската рок музика Нако "Циганина" свирят на морето в къмпинга Аркутино.

Професионално израстване

Изключен от училище заради „неблагонадежност“ към комунистическата система на обучение, той започва творческия си път през 1972 г. със състава на „Сребърните гривни“. Попадайки в среда на музиканти като Иван (Ванко) Пеев и Александър Петрунов (Сашо Гривната), Чочо за кратко време се приспособявя като бек вокал, флейтист и перкусии (конги). По това време се правят главно кавъри на известни парчета на Ийгълс, Дуби Брадърс, Фрии, Дийп Пърпъл, в който той се изявява и като фронт вокал. През 1974 г. започва работа и прави няколко музикални турнета с Митко Щерев и Шест плюс едно. През този период работи с още известни имена в българския рок — Илия Караянев (Личо Стоунса), Ванко „Филибето“ и др. За кратко време твори и с група Диана Експрес.

В шоу бизнеса

През периода 1975 — 1978 г. работи с Емил Димитров в оркестъра на Синьо белите. Освен многобройните гастроли у нас, Чочо пътува на турнета във Франция, СССР, Чехословакия, Турция. Има участия на Златния Орфей, новогодишни и абитуриентски балове. През този период натрупва огромен опит от многобройните концертни прояви и замисля вече самостоятелни изяви.

С група Тангра

През на 1979 г. Чочо започва да пее с наскоро формираната рок група „Тангра“, взимайки участие в Младежкия конкурс за забавна песен. Групата печели първо място с песента „Очакване“ и след това заминава на Златни пясъци където свири през летния сезон. В този период освен Чочо в групата работят: Константин Марков („Косьо“) — бас, Борислав Цонев („Боби“) — китара, Борислав Панов („Боти“) — клавири и цигулка, кръстник на „Тангра“, Антон Бубев („Капъша“) — барабани. Репертоарът включва кавъри на „Канзас“, „Status Quo“, „Free“ и други, но вече има и български авторски песни.

Повторно Чочо започва работа с Тангра през 1980 — 1982 г., като изпява най-големите хитове на групата: „Нашия град“, „Богатство“, „Любовта, без която не можем“ по музика на Борис Карадимчев, текстове на Александър Петров и аранжименти на Тангра. Тангра е в състав: Косьо Марков — бас, Борислав Цонев — китара, Емил Герасимов — ударни и Валентин Пападополус („Папи“) — клавири. Следват турнета у нас и в чужбина, СССР, ГДР, като успехът е огромен. През 1983 г. групата има покана за турне в Чехословакия, но МВР — респективно КДС, отказва паспорт на Чочо. Това е тежък удар за цялата група, която впоследствие се разпада. Психически Чочо е разбит и той търси утеха в алкохола. Преживява страшна криза, отказва да работи, и изпада в душевна депресия.^{[източник?]}

Солова кариера

Чочо и Дени със "Златния Орфей"

След 1984 г. Чочо работи за кратко с Развигор Попов и Мими Иванова като соло изпълнител. Впоследствие започва самостоятелна кариера и се ориентира към изпълнения в стил поп. Сътрудничи с композиторите Тончо Русев, Стефан Димитров, Вили Казасян, Асен Драгнев, Кристиян Бояджиев и др. От този период е хитът „Безсъние“ отново по музика на Борис Карадимчев и текст на Александър Петров. През 1989 г. издава самостоятелен албум, озаглавен „Цветан Владовски“. В началото на 1990 г. започва съвместна работа с Лили Иванова откривайки музикално студио, и продуцира нейния албум „Хазарт“ 1993 г. През 1996 година издава втория си албум „Богатство“. В творчески колектив с Александър Кипров и Данаил Драганов („Дени“), печели Голямата награда на фестивала „Златният Орфей“ 1997 година за българска песен, а през следващата 1998 г. — първа награда. През 2002 г. взима участие в авторския проект на Георги Анастасов („Фишека“) „Като свещ в мрака“, като изпълнява и взима участие в три песни от албума. В следващия албум на Георги Анастасов („Фишека“) „Господи, дай ми сили“ през 2003 г. изпълнява „Спи дете“ в дует със Светлана Желязкова („Дзуфи“). Песента е посветена на наскоро родилия му се син Хари.

От началото до края на 90-те години Чочо Владовски изпълнява българските версии на началните песни на много от анимационните сериали на „Дисни“, като „Патешки истории“, „Чип и Дейл: Спасителен отряд“, „Чернокрилият паток“ и др.

Дискография

„Нашият град“

С група „Тангра“ 1982 г.:

• Нашият град
• Боряна
• Панелен рок
• Любовта, без която не можем
• Момиче от другия клас
• Богатство
• Срещи
• Приятели
• Събота
• Завръщане
• Дискотека
• Не е за теб
• Можеш ли?
• Есента

„Цветан Владовски“

1989 г.:

• В наше село
• И глас на саксофон
• И краля ходи бос
• На улицата
• Безсъние
• Казва ли ти някой?
• Плува ли корабче?
• Монолог
• Попътен вятър
• Спомени от бъдещето

„Богатство“

1996 г.:

• Богатство
• Любовта, без която не можем
• Нашият град
• И краля ходи бос
• Плува ли корабче?
• Автопортрет
• Безсъние
• Кръговрат
• Днешната любов
• Самота
• Спомени от бъдещето
• All Right Now
• Начало
• Надежда

Външни препратки

• Чочо Владовски — биография. // БГ Радио. Посетен на 2007-01-12.
• Чочо Владовски: Песните сега са бездушни, като изпълнени от компютър (Последното интервю на Владовски пред Тангра мега рок). // Посетен на 2007-01-30.
• Чочо Владовски — страница във Facebook. //