Цветино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Цветино
Цветино (България)
Red pog.png
Цветино
41° с. ш. 23° и. д. / 41.983333° с. ш. 23.85° и. д. (G)
Общи данни
Население 168 (ГРАО, 2010-12-15)*
Понижение 158 (НСИ)
Землище 6,82 km²
Надм. височина 1330 m
Пощ. код 4630
Тел. код 03548
МПС код РА (Пз)
ЕКАТТЕ 78272
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   - кмет
Велинград
Иван Лебанов
(независим)

Цветино (старо име Флорово) е село в Южна България. То се намира в община Велинград, Област Пазарджик.

Съдържание

[редактиране] География

Село Цветина се намира в планински район на 25 км. югозападно от Велинград.

[редактиране] История

Цветино е едно от най-старите селища в Чепино. Възникнало е като пастирско селище.

След Руско-турската война и Съединението на България населението на бабешките колиби намалява. През 1887 година Христо Попконстантинов обнародва статистика за броя на домакинствата в бабешките колиби, в която Цветино (Флорово) е посочено като селище с 50-60 помашки семейства.[1] Според преброяването на населението в Царство България през 1910 година, към 31 декември същата година в Цветино (Флорово) живеят 1372 помаци.[2]

До 1979 г. е център на самостоятелна община с 35 пръснати махали и колиби. От 1979 г. е самостоятелно кметство. На 5 км. е гара Цветино.

Населението говори македонски диалект-запазено е старо предание за заселване след бягство от чумна епидемия-от Македония към настоящото село. Старото име на селото е Флорово-но стари хора го наричаха ФРОЛОВО-което е по вероятно и произлиза от славянското име фрол. Изглежда обаче че преселниците заварили местни родове-от които научават имена на местности около селото които изглежда са по стари от това преселение. Интерес предизвиква средновековната крепост Калята ,охранявала пътя от Чепинско за долината на Места -път и досега наричан от жителите на селото-Друма,срещу калята е местността Радювица. По тези стари и оскъдни данни може да се предположи че над селото е съществувало средновековно българско селище[м-у селото и махала крантиите има местност с име каурски гробе].

[редактиране] Културни и природни забележителности

[редактиране] Редовни събития

[редактиране] Други

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Източници

  1. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 98.
  2. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 101.
Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици