Цветино
| Цветино | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 168 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 6,82 km² |
| Надм. височина | 1330 m |
| Пощ. код | 4630 |
| Тел. код | 03548 |
| МПС код | РА (Пз) |
| ЕКАТТЕ | 78272 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пазарджик |
| Община - кмет |
Велинград Иван Лебанов (независим) |
Цветино (старо име Флорово) е село в Южна България. То се намира в община Велинград, Област Пазарджик.
Съдържание |
[редактиране] География
Село Цветина се намира в планински район на 25 км. югозападно от Велинград.
[редактиране] История
Цветино е едно от най-старите селища в Чепино. Възникнало е като пастирско селище.
След Руско-турската война и Съединението на България населението на бабешките колиби намалява. През 1887 година Христо Попконстантинов обнародва статистика за броя на домакинствата в бабешките колиби, в която Цветино (Флорово) е посочено като селище с 50-60 помашки семейства.[1] Според преброяването на населението в Царство България през 1910 година, към 31 декември същата година в Цветино (Флорово) живеят 1372 помаци.[2]
До 1979 г. е център на самостоятелна община с 35 пръснати махали и колиби. От 1979 г. е самостоятелно кметство. На 5 км. е гара Цветино.
Населението говори македонски диалект-запазено е старо предание за заселване след бягство от чумна епидемия-от Македония към настоящото село. Старото име на селото е Флорово-но стари хора го наричаха ФРОЛОВО-което е по вероятно и произлиза от славянското име фрол. Изглежда обаче че преселниците заварили местни родове-от които научават имена на местности около селото които изглежда са по стари от това преселение. Интерес предизвиква средновековната крепост Калята ,охранявала пътя от Чепинско за долината на Места -път и досега наричан от жителите на селото-Друма,срещу калята е местността Радювица. По тези стари и оскъдни данни може да се предположи че над селото е съществувало средновековно българско селище[м-у селото и махала крантиите има местност с име каурски гробе].
[редактиране] Културни и природни забележителности
[редактиране] Редовни събития
[редактиране] Други
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Източници
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 98.
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 101.
|
|||||||