Целибат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Целибат (от лат.: coelibatus или caelibatus) e въздържание (сексуално въздържание) или още да бъдеш неженен, необвързан.

Етимология[редактиране | edit source]

Произлиза от латинското caelebs, "неженен(а)". Думата произхожда от два прото-индоевропейски корена, *kaiwelo- "сам" и *lib(h)s- "живеене".[1]

Будизъм[редактиране | edit source]

Основна статия: Будизъм.

Ролята на целибата в будистката религия, независимо дали Махаяна или Тервада, има дълга история. Целибатът е препоръчван като идеален начин на живот за монасите и монахините от Гаутама Буда. Единствено в Япония това не е строго следвано по исторически причини в политическото развитие след Мейджи Реставрацията. Гаутама, който по-късно става известен като Буда, изоставя своята жена, принцеса Ясодхара и син Рахула, търсейки аскетичен живот, по-късно обаче жена му и сина му се включват в аскетичната общност и, както е описано в будистките текстове, постигат просветление.

Хиндуизъм[редактиране | edit source]

В Хиндуизмът целибатът е обикновено асоцииран със садху ("свети хора"), аскети, които се оттеглят от обвързаностите на света.

Християнство[редактиране | edit source]

Теологични основания за целибат[редактиране | edit source]

Целибатът в християнските църкви се свързва преди всичко с необходимостта от пълното отдаване на духовното лице само на Иисус Христос.

През първите векове на християнството на свещенослужителите е препоръчвано сексуално въздържание, без значение дали лицето е женено, или има семейство. При такова условие женените мъже били освещавани като свещеници, но нямали право да заемат по-високи длъжности. Заемащият висок пост в духовната йерархия го губел при положение, че влезе в брак с жена.

През 306 г. Синодът санкционирал това положение и в каноничното право се изисквало желаещите да станат свещеници женени мъже да прекратят брака си. Съборът от 325 г. забранил на духовниците да живеят в един дом с жени, ако те не са техни родственици. В 7 век, обаче, някои епископи и дори папи пренебрегнали това решение са имали съпруги. През 8 век целибатът отново влиза в каноничното право. Той става строго следен след разделянето на двете църкви, по времето на папа Григорий VII през 11 век, и това положение е съхранено до днес.

Католическа църква[редактиране | edit source]

В Католическата църква целибат се изисква за всички духовни лица - монаси, свещеници и епископи. Той е въведен постепенно в 11-12 век - първоначално сред монасите и окончателно при църковната реформа на папа Григорий VII.

Съвременното канонично право позволява да бъдат осветени като свещеници женени мъже само в три изключения:

  • В Източнокатолическата църква;
  • В църковните общества, отделили се от католическата църква (англикани, старокатолици), които по-късно са се върнали в католическата общност;
  • в случаите на политическо преследване на католици (напр. в бившия СССР).

Православна църква[редактиране | edit source]

В православната църква целибатът е задължителен за монашеството и епископите (които се избират само сред тази общност).

Целибатът не е изискване за свещениците, ако те са вече женени преди освещаването. Когато лицето е ръкоположено за свещеник преди да се ожени, то също е задължено да живее в целибат.

Други християнски църкви[редактиране | edit source]

В другите християнски църкви - англиканската, протестантската, изискването за целибат е премахнато от всички нива в йерархията. Въпреки това, то е препоръчително.

Критики[редактиране | edit source]

Сред християнската общност съществуват различни виждания за смисъла от целибат.

  • Противниците на целибата при свещениците смятат, че женените свещеници са по-полезни за християнската общност, тъй като живеят с проблемите на семействата. Тази група критици счита, че с целибата се нарушават човешките права на свещениците.
  • Поддръжниците на целибата при свещениците смятат, че не се нарушава човешките права, тъй като освещаването е доброволно. Приема се, също така, че жененият свещенослужител е обвързан с много ежедневни грижи около издръжка на семейството си и започва приема духовната си длъжност по-скоро като професия и източник на средства за съществуване. Тъй като в никоя религия свещеничеството не е доходоносно, духовното лице се поддава и на греховни дела.

Секуларен[редактиране | edit source]

В 6 век пр. н.е. "Питагор сам установява малка общност, която се съсредоточава върху ученето, вегетарианството и сексуалното ограничаване или въздържание. По-късно философите смятали, че целибатът ще бъде продуктивен за откъсването и балансът, изисквани от философското начинание."[2]

Радикалната феминистка група Клетка 16 са препоръчвали силно целибата като предизвикателство към мъжката доминация, следвайки целибатна традиция датираща още от времето на ранните феминистки. Те препоръчвали жените да са отделно от "мъже, които не са изцяло отдадени на каузата за женското освобождение", но препоръчвали всъщност периоди на целибат. Също така имало активистки, които били целибатни, за да отдадат енергия на своята кауза.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Онлайн етимологичен речник на английския език, Celibacy. Линк от 11 август 2009.
  2. ((en)) "celibacy", Новата енциклопедия Британика, 15-то издание, том 3, Чикаго, 2007
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ   Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Celibacy“ в Уикипедия на английски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание, Споделяне на споделеното“, а за статии създадени преди юни 2009 — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, както и преводната страница, за да видите списъка на съавторите.