Ценна книга

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Облигация

Ценната книга е писмен документ, при предявяването на който се материализират права — вещни, облигационни и други. Ценните книги се разделят на няколко групи в зависимост от използвания класификационен критерии — в зависимост от начина на определяне на носителя, от начина на обективиране, според момента на възникване на правата по книгите и др. Алтернативно определение: Книжа, които дават на своите собственици правото да получават паричен доход. Те се делят на книжа с определена лихва и книжа с променлив доход. Към първите се отнасят например облигациите, към вторите - акциите[1].

Класификация[редактиране | edit source]

Според начина на определяне на титуляра на правата по ценната книга

  • ценни книги на приносител — при ценна книга на приносител няма посочване на името на титуляра на правата по нея.За собственик се счита лицето което я владее като е без значение на какво основание я владее. Ценните книги на приносител се прехвърлят чрез простото им предаване. За кратко време те са в състояние да сменят много собственици, което същевременно е и основният им недостатък, защото ако някой придобие ценна книга на приносител от несобственик и ако е добросъвестен (т.е. не е знаел че придобива от несобственик) той става собственик на ценната книга на приносител. Нейният собственик не може да иска връщането ѝ, стига да не е отнета от владението му чрез кражба. Тогава може да иска връщането от добросъвестния приобретател в двегодишен срок, считан от отнемането. Ценни книги на приносител са чекът на приносител, акцията на приносител, облигацията на приносител и др.
  • поименни ценни книги — при тях името на собственика е посочено на ценната книга. За разлика от ценната книга на приносител тя дава много повече сигурност на своя титуляр. Прехвърля се чрез цесия, която е самостоятелна правна сделка. Поименни ценни книги са менителницата и записът на заповед с клаузи "не на заповед", поименния чек и др.
  • ценни книги на заповед — при тях името на собственика е изписано върху лицевата страна на документа. Ценните книги на заповед се различават от поименните ценни книги по начина на прехвърляне на правата по тях.Поименните се прехвърлят чрез цесия, а на заповед — чрез джиро. Любопитното е че въпреки че се наричат поименни акции (или облигации) те всъщност на се поименни защото се прехвърлят не с цесия, а с джиро. Това се отнася само за наличните акции или облигации. Безналичните се прехвърлят с цесия. Ценни книги на заповед са чекът и менителницата без клаузи "не на заповед", поименните акции и облигации и др.

Според момента на възникване на правата по ценната книга

  • легитимационно-разпоредителни ценни книги (наричани още декларативни) - правата по тях възникват преди техния носител, т.е. те съществуват извън и независимо от хартиения носител, но тяхното материализиране е необходимо условие за упражняване на правата. Такива са облигацията и коносаментът. При унищожаване на носителя им правата не се губят и титулярът им може да иска издаване на дубликати по реда на ГПК.
  • конститутивни ценни книги — при тях правата по ценната книга възникват едновременно със носителя им, т.е. с издаването на ценната книга се поражда и правото на вземане, а не в предходен момент, както е при декларативните ценните книги. Евентуалното унищожаване на документа означава и загуба на правата по тях.

Според носителя

  • налични ценни книги
  • безналични ценни книги

За разликата между ценни книги и ценни книжа[редактиране | edit source]

Въпросът е добре разработен от доц. д-р Ланджев (УНСС) в бр. 2. от 2014 г. на сп. „Търговско и облигационно право“. Според него разликата може да бъде извлечена от ЗППЦК, ЗПФИ и др., и тя се състои в това, че ценните книжа са едновременно ценни книги и финансови инструменти по смисъла на ЗПФИ. Истинска инвестиционна дейност може да бъде извършена само по отношение на финансовите инструменти (ФИ), заради което и те са безналични и в емисии с голям обем. Същеверменно, ценните книжа се различават от типичните ФИ, защото носят в себе си права в качеството им на вид ценни книги. Сиреч, ценните книжа могат да бъдат обособени като по-особена група ценни книги.

Пазари на ценни книжа[редактиране | edit source]

Правна рамка[редактиране | edit source]

Ценните книги биват определяни от правните теоретици като едни от най-важните институти на търговското право. В българското законодателство не съществува обща правна уредба на ценните книги, а в отделни закони е регламентиран правният режим на някои от типичните видове. В ЗППЦК са уредени правно ценните книжа, в ЗПФИ е регламентирана търговията с тях на първичния и вторичния капиталов пазар, в ЗДД и ЗОД е уредбата на държавните и общинските ценни книжа, в ЗИО - на ипотечните облигации, в ЗСКИ - на различните видове компенсаторни инструменти, в КТК - на коносамента[2], а в ТЗ - на акциите, облигациите, временните удостоверения, товарителният запис, складовият запис, менителницата, записът на заповед и чекът.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Речник на икономическите термини, investor.bg. // Посетен на 7 януари 2013.
  2. Коносамент е друго име за морската товарителница.

Виж още[редактиране | edit source]