Ценово (Област Русе)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
За другото българско село с име Ценово вижте Ценово (Област Стара Загора)
Ценово
България
Red pog.png
Ценово
Област Русе
Red pog.png
Ценово
Общи данни
Население 1 653 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 47,497 km²
Надм. височина 52 m
Пощ. код 7139
Тел. код 08122
МПС код Р (Р)
ЕКАТТЕ 78361
Администрация
Държава България
Област Русе
Община
   - кмет
Ценово
Петър Петров
(НДСВ)

Ценово е село в Северна България. То е административен център на община Ценово, Област Русе.

География[редактиране | edit source]

Село Ценово, Русенско се намира в Северна България, Средна Дунавска равнина. Заема асиметричните леви речни тераси в едноименното Ценовско долинно разширение на р. Янтра, в нейното долно течение, на север от гр. Бяла, Област Русе. Селото е административен център на Община с. Ценово, Област Русе. От него излизат пътища: на юг за гр. Бяла (от там за градовете Велико Търново, Плевен, Варна и Русе); на запад за гр. Свищов; на изток за гр. Русе; на север за селата Белцов, Беляново и Кривина, където са разкрити останки от древноримската крепост Ятрус. Климатът е умерено-континентален с пролетно-летен максимум на валежите. С него се свързва и пролетно-лятното пълноводие на р. Янтра, а също и нивото на грунтовите води, които в подземния си кръговрат обуславят плодородието на карбонатните черноземни почви. Естествената растителност е предимно степна и заема необработваемите терени на оградните хълмове Бог баир, Драка баир, Саръ баир, Домуза, Плуг баир и Гидиклия, а на отделни места и горска – Корията, Чуката и Горичките, заемащи доловете откъм десния бряг на Янтра. Този комплекс от природни условия (но предимно почвените ресурси) предопределя и основния поминък на населението – земеделието.

История[редактиране | edit source]

Ценово възниква като център на турския чифлик на Кара Али от Цариград, който бил бюлюкбашия на бостанджиите при двореца „Гюлхане” (началник на парковете при султанския дворец "Гюлхане"). Сградата на чифлишката администрация била наречена "Чаушхан". В размирни времена в кря на 17 и началото на 18 век, за сигурност, покрив и препитание бегълци от близки и далечни селища се заселват около хана. Повечето от пришълците поставят началото на родове, носещи името на родните им села. При разрастване на селището името му се променя от Чаушхан на Чаушкьой – село на чаушина-администратор (Али Чауш). С това име го заварва Освобождението на 3 март 1878 година. След тази дата името се запазва като приема наставката – ев, и става Чаушево, Свищовска околия. В различни години областите, към които се числяло селото, са се сменяли – Шуменска, Плевенска, Разградска. Със заповед на Министерския съвет № 2820 от 14 август 1934 година село Чаушево се преименува на село Ценово – по името на известния свищовски търговец Димитър Ценов, дарил 50 милиона лева за построяването на висшето търговско училище в град Свищов. През същата 1934 г. с. Ценово преминава към Беленска околия. Ценово става център на община с две съставни села – Долна Студена и Белцов. През 1960 г., след закриването на околиите, Ценово се регистрира към Русенски окръг. При новото административно деление през 1979 г., на 25 март, Ценово става център на селищна система (сега община), включваща девет села по поречието на Янтра: Долна Студена, Белцов, Караманово, Пиперково, Новград, Кривина, Джулюница и Беляново.

(Из книгата на краеведа Иван Томов Киров – „Село Ценово. Родове”, изд. Веста прес, Бяла, 2003, стр. 7)

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

  • Множество тракийски могили – селищни, стратегически и надгробни.
  • Сградата на пощата – архитектурен паметник.
  • Бюст-паметник на Димитър Ценов (скулптор Ивайло Савов, живял като дете в с. Ценово).
  • Хайдушките дупки и Кралимарковските стъпки в Чуката (карстови образувания).
  • Хаджийската чешма (напорна вода на около 6 км. източно от селото, в местността „Черковище”).
  • Живописни меандри и старици по поречието на Янтра.

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • Ценовски пазар – всеки вторник.
  • Традиционен селски събор – всяка последна неделя на месец октомври.

Личности[редактиране | edit source]

  • Атанас Шишков (поп Анастас Шишков)
  • Анна Попова, доктор на медицинските науки, очни болести
  • Борис Димитров, художник-график с награда "Народен художник на Италия"
  • Владимир Луков, поет
  • Ивайло Савов (скулптор)
  • Иван Томов Киров, краевед
  • Цветан Банев, народен певец

Външни препратки[редактиране | edit source]