Централен съвет по измерванията

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Централният съвет по измерванията (съкратено ЦСИ) е бивше държавно учреждение към Министерството на войната на България, натоварено с топографските и геодезическите измервания в периода 19331951 г.

Учредяване[редактиране | редактиране на кода]

Учреден е с чл. 1 от Закона за Централния съвет по измерванията в България. Законът е приет от Народното събрание по внесения от министъра на войната проект на 14 декември 1932 г. и е обнародван с Височайши указ № 23 в „Държавен вестник“, брой 246 от 2 февруари 1933 г.

Определената от закона задача на ЦСИ е „да ръководи измерителното дело в страната[1] за постигане на съгласуване, единство и икономия“.

Съгласно чл. 2 от закона ЦСИ определя размера на измерителните работи, предприемани от министерствата, в зависимост от нуждата да се услужи на повече участващи в измерванията ведомства.

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Централният съвет по измерванията се състои от:

Функции[редактиране | редактиране на кода]

Централният съвет има следните функции:

  • съгласува нуждите на министерствата, за да се избегнат излишни разходи от повторни или недостатъчно точни измервания в една и съща област;
  • установява норми и издава наредби за методите, средствата, точността и др., с които се извършват разните видове измервания, за да бъдат те поставени на здрава, научна и практическа основа и да се използват от други служби, а когато е възможно – и за целите на кадастъра;
  • преценява и регистрира всички съществуващи измервания, за да се използват от разните служби и бъдещия кадастър;
  • държи сметка за инвентара от геодезически и други измерителни инструменти и го разпределя за използване между разните служби, за да се избегне, по възможност, закупуването на нов такъв, когато в другите служби има свободен.

Съветът има редовни събрания през март и декември и извънредни – според нуждите и по исканията на някои служби.

Ежегодно, по покана на бюрото на ЦСИ, представителите на министерствата представят писмени изложения за извършените през изтеклата година измервания и за възнамеряваните такива за предстоящата година. Тези изложения се разглеждат от съвета, който установява общия план на измерителните работи за предстоящия сезон[3]. Съставеният доклад от резултатите от извършените работи и проектите за работите през следващата година се представят чрез министъра на войната за одобрение от 'Министерския съвет[4].

Централният съвет издава годишник, в който се публикуват и наредбите относно методите за извършване на измерванията, допустимите грешки и др. Канцеларската работа на ЦСИ се извършва от длъжностни лица на Географския институт и в негово помещение.

Одобреният от Министерския съвет[5] Правилник за прилагане на Закона за Централния съвет по измерванията в България е обнародван в „Държавен вестник“, брой 131 от 16 юни 1936 г.

Отмяна[редактиране | редактиране на кода]

Законът за Централния съвет по измерванията в България е отменен по силата на Закона за отменяване на всички закони, издадени преди 09.09.1944 г.[6] (обн. в Известия на Президиума на Народното събрание[7], бр. 93 от 20 ноември 1951 г.).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Т. е., измерителните работи при топографското снимане, кадастралното снимане и комасирането на земите, както и специалните геодезически измервания за инженерни цели.
  2. Националният комитет по геодезия и геофизика е създаден през 1931 г. с правителствено решение. Членува в Международния съюз по геодезия и геофизика (IUGG). По време на Втората световна война и в годините след нея не функционира до 1959 г., когато е възстановен в резултат на усилията на акад. Владимир Христов.
  3. Тук терминът „сезон“ означава периодът през годината, през който трайните сезонни характеристики на времето позволяват извършването на измерителни работи на открито.
  4. Министър-председател по времето на внасянето на законопроекта и приемането на закона е Никола Мушанов.
  5. Министър-председател по времето на одобряването на правилника е Георги Кьосеиванов.
  6. Единственият член на закона гласи: "Член единствен. Отменяват се като противоречащи на Димитровската конституция и на установеното след 9 септември 1944 г. социалистическо законодателство в България и се считат за недействителни всички издадени до 9 септември 1944 г. закони и законодателни актове."
  7. Т. е., „Държавен вестник“ в периода 1950-1962 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]