Централен университет на Венецуела

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Централен университет на Венецуела
Universidad Central de Venezuela
Изглед към главната библиотека
Изглед към главната библиотека
Девиз La Casa que Vence la Sombra
(на испански: "Къщата побеждаваща сянката")
Основаване 22 декември 1721
Вид държавен
Преподаватели около 8600
Студенти около 62000
Местоположение Каракас, Венецуела
Уебсайт http://www.ucv.ve/
Централен университет на Венецуела в Общомедия

Централният университет на Венецуела (на испански: Universidad Central de Venezuela) е най-голямото висше училище във Венецуела.

Основан през 1721 г. в Каракас, той е най-старият университет в страната и сред най-старите в Америка. Кампусът е проектиран от венецуелския архитект Карлос Раул Виянуева и е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО през 2000 г.

История[редактиране | edit source]

Произход[редактиране | edit source]

Още през 1673 година перуанския епископ Антоио Гонсалез де Акуня основава семинария в Каракас. Въпреки че в последствие семинарята е разширена и отваря училище към нея, стуентите желаещи да получат университетска диплома е трябвало да ходят до Санто Доминго, Богота или Мексико (град). Това кара тогавашният ректор Франсиско Мартинез де Порас и гражданите на Каракас да посикат от испанкия крал основаването на университет. В отговор Филип V Испански на 22 декември 1721 година подписва кралски указ провъзгласявайки семинарята и нейното училище като Кралски и папски университет Каракас (на испански: Universidad Real y Pontificia de Caracas). Папа Инокентий XIII потвърждава указа през 1722 година.[1] Университета предлагал дипломи по философия, теология, канонично право и медицина. До 1810 остава единствения университет във Венецуела.

Републиканско начало[редактиране | edit source]

До края на 18ти век официалната цензура на Ватикана се пренебрегвана във Венецуела, което улеснява вноса на литература от автори като Русо, Лок, Монтескьо, Дидро. Това обстоятелство води до научно просветление на цяла генерация студенти сред които Симон Боливар и Фрнсиско де Миранда, които по-късно водят движението против испанската колониализация.След прозъвгласяването на републиканските статути от Симон Боливар на 24 юни 1827 година университета се секуларизира и изключителнота власт върху него се прехвърля на ректора.[2]

20ти век[редактиране | edit source]

Университета остава бастион на републиканизма в страната. Дошлият в 1908 година на власт чрез военен преврат диктатор Хуан Висенте Гомез закрива университета между 1912 и 1922. Страхувайки се от либералното възпитание и републиканизма преподавани в университета Гомез предпочита да назначава обучени чужденци пред обучаването на собственото население.[3]

Старият кампус (1911)

Преоткриването се използва от тогавашния ректор Фелипе Гевара Рохас за преогранизация на традиционалните структури в модерни факултети. През 1928 масови студентски протести водят до опит за свалянето на Гомез. Преврата не успява и редица студенти биват хвърляни в затвора и впоследствие изгонвани от страната без правото да завършат следването си.

През 1942 сградите на университета се оказват хронично недостатъчни за да приемат увеличаващите се от десетилетия студенти. Правителството на Венецуела купува бившата хасиенда на Симон Боливар и възлага проектирането на нов кампус на архитекта Карлос Раул Виянуева. Резултиращият от това Университетски град в Каракас е включен като единствен университетски кампус в списъка за световно наследство на ЮНЕСКО.

В 1958 година след падането на диктатора Маркус Перес Хименес венецуелското правителство приема закон за автономията на университетите гарантираща им пълна свобода и защита от намесата на държавата. Тази автомония обаче бива злоупотребяване през 1960те години от групи герили подкрепяни от Фидел Кастро, които използват университета като убежище от властите. В крайна сметка на 3 октомври 1970 тогавашният президент Рафаел Калдера дава военна заповед за окупирането на университета. Университета възобновява функциите си през 1971 под ново ръководство.

Втората половина на 20ти век води до идването на много европейски имигранти във Венецуела в следствие на Втората световна война и Испанската гражданска война. Многобройни европейски учени и интелектуалци встъпват в длъжност в университета и помагат за изграждането на днежния му облик и академична насоченост.[4]

Структура[редактиране | edit source]

В момента университета е организиран в 11 факултета подразделени на 40 института (lang-es|facultades y escuelas). Всичките специалностти се преподават до степени равняващи се на бакалавър, магистър и доктор.

Факултет по архитектура. Стенопис на Алехандро Отеро
Инженерен факултет. Стенопис на Алехандро Отеро
Факултет по хуманни науки
  • Архитектура и урбанистика[5]
  • Агрономия [6]
  • Инжинерство [7]
  • Хуманни науки[8]
  • Правни и политически науки[9]
  • Медицина[10]
  • Социални и икономически науки[11]
  • Одонтология[12]
  • Фармация[13]
  • Науки[14]
  • Ветеринарна медицина[15]

Кампус[редактиране | edit source]

Статуя на Ханс Арп в Университетски град в Каракас.

Кампусът на Централния университет на Венецуела е известен под именто Университетски град в Каракас (на испански: Ciudad Universitaria de Caracas). Признат е за световно културно наследство от ЮНЕСКО през 2000 година. Намира се в квартал Сан Педро, Каракас. Считан се за майсторско произведение на архитектурата и урбанизма.[16]

Знаме[редактиране | edit source]

В средата на правоъгълното знаме се намира еблемата на университета. Обикновено знамето се издига от дясната страна на националното знаме на Венецуела и от ляво да съответното факултетско знаме.
Знамената на факултетите са правоъгълни и в средата им се намира емблемата на съответния факултет. В официалната версия в горния ъгъл от страната на флагщока се поставя герба на университета. Задния фон се състои от съответния факултетен цвят.

Известни студенти и професори[редактиране | edit source]

непълен списък

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((es)) Кралски указ за играждането на Кралски и папски университет в Каракас
  2. ((es))Исторически преглед на страница на университета отворена на 6 февруари 2012
  3. ((es))Исторически преглед на страница на университета отворена на 6 февруари 2012
  4. ((es))Исторически преглед на страницата на университета отворена на 6 февруари 2012
  5. FAU UCV - Facultad de Arquitectura y Urbanismo
  6. Facultad de Agronomía de la Universidad Central de Venezuela
  7. Facultad de Ingeniería-U.C.V
  8. [http://www.ucv.ve/human.htm
  9. UCV - Facultad de Ciencias Jurídicas y Políticas
  10. Universidad Central de Venezuela - Facultad de Medicina
  11. Facultad de Ciencias Económicas y Sociales
  12. Facultad de Odontología - Universidad Central de Venezuela
  13. Facultad de Farmacia
  14. http://www.ciens.ucv.ve
  15. http://veter.ucv.ve
  16. описание на ЮНЕСКО

Външни препратки[редактиране | edit source]