Централна и Източна Европа
Централна и Източна Европа (ЦИЕ) е термин, описващ бившите комунистически държави в Европа, след разпадането на Желязната завеса през 1989/90. В научната литература се се използва тази концепция от английското съкращение CEE за Централна и Източна Европа. [1][2][3] Централна и Източна Европа включва всички от Източния блок страни запад от ФРГ след Втората световна война до границата с бившия Съветски съюз и бивша Югославия (които не се считат за част от източния блок), както и балтийските държави - Естония, Латвия, Литва, които са избрали да не се присъединяват ОНД с останалите 12 бивши републики на СССР. Преходни страни в Европа и Централна Азия са класифицирани днес на две политико-икономически субекти: Централна и Източна Европа и ОНД. Страните от ЦИЕ са разделени от техния статут, в Европейския съюз (ЕС): осем от първата вълна са страните, които се присъединиха към ЕС през май 2004 г. (Естония, Латвия, Литва, Полша, Чехия, Словакия, Унгария и Словения) и двете страни от втората вълна, които се присъединиха през януари 2007 г. (Румъния и България). Според Световната банка, "преходът свърши" за 10-те страни, които се присъединиха към ЕС през 2004 и 2007. [4]
Централна и Източна Европа включва следните бивши социалистически страни, които се простират на изток от границата на Германия и на юг от Балтийско море до границата с Гърция:
- член на Европейския съюз и НАТО
- член на Европейския съюз и НАТО
- член на Европейския съюз и НАТО
- член на Европейския съюз и НАТО
(източна част) - член на Европейския съюз и НАТО
- член на Европейския съюз и НАТО
- член на Европейския съюз и НАТО
- член на Европейския съюз и НАТО
- член на Европейския съюз и НАТО
- член на Европейския съюз и НАТО
- член на Европейския съюз и НАТО
- член на НАТО и присъединяваща се държава към Европейския съюз
- член на НАТО
[5]
Други бивши комунистически страни в Европа - Беларус, Украйна, Молдова и Русия - са членове на ОНД и не са включени в определението Централна и Източна Европа.
Вижте също[редактиране]
Източници[редактиране]
- ↑ BUDAPEST - Ghost of second-class status haunts central and eastern Europe
- ↑ Z. Lerman, C. Csaki, and G. Feder, Agriculture in Transition: Land Policies and Evolving Farm Structures in Post-Soviet Countries, Lexington Books, Lanham, MD (2004), see, e.g., Table 1.1, p. 4.
- ↑ J. Swinnen, ed., Political Economy of Agrarian Reform in Central and Eastern Europe, Ashgate, Aldershot (1997).
- ↑ Unleashing Prosperity: Productivity Growth in Eastern Europe and the Former Soviet Union, World Bank, Washington (2008), p. 42
- ↑ Шаблон:Косово бележка
