Цепителност

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Цепителност под 90° при вулфенита
Цепителност в две направления под 90°
Направления на цепителността

Цепителността е способността на минералите и кристалите при удар да се раздробяват в определени кристалографски посоки, оформяйки гладки успоредни повърхности. Определя се от склонността им към разделяне по някои от плоскостите в зависимост от вътрешната структура на камъка и под въздействието на външни сили - нагряване, натиск, вътрешни напрежения и др. Зависи от естественото разположение на атомите и йоните в кристалната решетка, които създават гладки повтарящи се повърхности.[1][2][3]

Цепителността е векторна величина, зависеща от наличието на по-слаби звена в кристалната структура на минералите. От съществено значение за нея е и типът на химичните връзки. Проявява се в различни посоки при различните минерали. Те могат да имат цепителност в една, две или повече посоки, в зависимост от кристалната им структура. Минерали със слоеста структура обикновено имат съвършена цепителност в една посока. Тези с верижна структура имат цепителност в две или повече посоки, а при онези, чиято структура е от изометричен или псевдоизометричен тип се наблюдава цепителност в три и повече посоки.[1]

Ориентацията на цепителните плоскости се изразява чрез кристалографския индекс на Милър, характеризиращ разположението на атомните плоскости в кристала. Той представлява обработени координати на точките на пресичане на плоскостите на кристалната решетка с координатната система. Изразява се с цифри, затворени в скоби - например (001) (110) (102).[4]

Цепителността е много важно свойство, което се използва при обработването на скъпоценните камъни преди тяхното остеняване (фасетиране). В природата цепителността се проявява при разрушаването на скалите, като първите огнища на разрушение се формират в минералите с добре изразена цепителност.[1][2][3]

Видове цепителност[редактиране | edit source]

В зависимост от леснотата, с която минералите се разцепват, се разграничават следните видове цепителност:[1][2][3]

1. Съвсем съвършена цепителност – В тази група попадат минерали, които се цепят без всякакво усилие на отделни плочки или люспи с идеално гладки повърхности. Наблюдава се обикновено при слюдестите минерали.

2. Съвършена цепителност – Минерали, които лесно се разцепват по успоредни една на друга плоскости при лек удар с чук. Такива са калцита, халита, галенита и др.

3. Ясна (средна) цепителност – При разцепването на тези минерали количеството на получените гладки и неравни повърхности е почти равно. Пример за този вид цепителност са ортоклаз, плагиоклаз, оливин и т.н.
4. Несъвършена (неясна) цепителност – При разчупването на минералите от тази група, по-голямата част от получените повърхности е неравна – апатит, берил и др.

Видове, означавани според кристалографската структура[редактиране | edit source]

Цепителността може да се означава и чрез кристалографската структура на минерала, тъй като се проявява по съответните повърхности. Тя може да бъде кубична, призматична, октаедрична, ромбоедрична, додекаедрична или пинакоидална.[3]

1. Кубична - При кристали с кубична симетрия разцепването се осъществява по равнините (001), успоредни на стената на куба. Основни представители на групата са галенита и халит.

2. Призматична - Разцепването става по плоскости, успоредни на вертикалната равнина (110). Такава цепителност проявяват церуситът, сподуменът и др.

3. Октаедрична - Осъществява се при кристали с кубична симетрия по плоскостите (111), разцепвайки се на осмостенни форми. Главни представители на групата - диамант и флуорит.

4. Ромбоедрична - Възниква по плоскости, успоредни на (1011). Основен представител - калцит.

5. Додекаедрична - Цепителност се наблюдава успоредно на кристални равнини (110), които са додекаедрични за кристали с кубична симетрия.

6. Пинакоидална - Цепителността възниква по плоскости, успоредни на (001) при шестоъгълни кристали. Основни представители - слюда и графит.

Лом[редактиране | edit source]

Ломът на минералите е свойство, тясно свързано с тяхната цепителност и представлява начинът по който камъкът се счупва. За лом се говори когато минералът се раздробява неправилно под въздействието на напреженията. Цепителността се проявява по гладки кристални плоскости, а ломът представлява неравна повърхност на разчупване. Понякога се използва като характеристика за идентифициране на различни камъни.[1][2][3][5]

Псевдоцепителност[редактиране | edit source]

Качеството псевдоцепителност (отделност) се отнася до разцепването на един минерал по повърхности, които не са кристалографски цепителни. Това разцепване става по посока на структурни нарушения, които се явяват като най-слабите звена в структурата на кристала. Може да бъде предизвикано от няколко фактора – наличието на допълнителни включвания в един кристал, срастъци, деформации под влияние на ориентиран натиск и др.[1][3]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е Иван Костов — „Минералогия“/изд."Техника"/София/1993/стр.60
  2. а б в г Тодор Тодоров — „Речник на скъпоценните камъни“/изд."Просвета"/София/1994/стр.205
  3. а б в г д е Руслан Костов – Основи на минералогията/изд.Pensoft/2000 г./стр.82
  4. Энциклопедический словарь нанотехнологий - индексы Миллера
  5. The Mineral and Gemstone Kingdom