Церово (община Демир Хисар)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Церово.
| Церово Церово | |
| — село — | |
  Церово | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Демир Хисар |
| Географска област | Демир Хисар |
| Надм. височина | 970 m |
| Население | 2 души (2002) |
| Демоним | церовец, церовци |
| Пощенски код | 7244 |
| МПС код | BT |
| Церово в Общомедия | |
Церово (изписване до 1945 година: Цѣрово; на македонска литературна норма: Церово) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.[1]
География[редактиране | редактиране на кода]
Разположено е на 970 m надморска височина в Плакенската планина, в югозападната част на община Демир Хисар. Землището на селото се простира по склоновете на планината. Зелището на Церово е 7,7 km2 (652 ha), от които обработваемите площи са 175 ha, но преобладават пасищата с площ от около 213 ha, а горите заемат 175 ha.[1][2] Селото граничи с Вирово на север, Лесково на изток, Боище на юг и Лева река от община Ресен на изток.[3]
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимологията на името е от дървото цер. Жителското име е церовец (м.р. ед. ч.), церовци (м. р. мн. ч.), церовка (ж. р. ед. ч.), церовки (ж. р. мн. ч.), а прилагателното е церовски.[3]
В османско преброяване от 1467/1468 година в Церово са отбелязани следните жители: Михо, протогер, Ненче, син на поляк; Петко, син на Георго; Милко; Божик; Петко, Продан; Гьон; Петко, син на Димитри; Данче (Даоче); Леко; Васил поп; Тодор; Яндре Боин; неясно име; Радослав, син на попа; Петко Ковач; Богдан, син на Преспе; Петко Станче, Новак Ковач; вдовица Йована; вдовица Кала; Радослав; Бојко; Гюурица; Васко; Милчин, Киряк. Церовци плащат общо данък 2719 акчета: за пшеница 800, ечемик и посевна глушина – 520, за свине, овце, лен, бостан, воденици, сватбарина и ниябет акчета. Селото има 24 семейства и 2 вдовици, общо 138 жители.[3]
В 1568 година има 11 семейства и 20 неженени или 75 жители.[3]
Селото е споменато в Слепченския поменик от XVI век. В съдебен документ от 1623 година за договор за заем е записано, че на заемодателя Хаджи Хюсеин: „са му длъжни всички жители на село Церово“. В 1639 година селото Церово е регистрирано като християнско село в Битолската каза с 20 къщи. Селото Церово е регистрирано и в 1797 година.[3]
В XIX век Церово е изцяло българско неголямо село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ в селото е от 1875 година. На 1,5 km западно от селото също има църква „Свети Илия“.[2][4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Церово има 195 жители, всички българи християни.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Церово е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 22 къщи.[6]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Церово има 160 българи екзархисти.[7]
В 1914 година селото има 327 жители, 1925 година - 238, в 1931 година - 255.[3]
| Година | Жители |
| 1948 | 259 |
| 1953 | 291 |
| 1961 | 211 |
| 1971 | 153 |
| 1981 | 87 |
| 1994 | 10 |
| 2002 | 2[3] |
Според преброяването от 2002 година селото има 2 жители македонци.[8]
| Националност | Всичко |
| македонци | 2 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| цигани | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Церово
Илия Наумов Лазев, български революционер, деец на ВМОРО[9]- Спиро Наумчев Лозанов, български революционер, деец на ВМОРО[9]
- Танаско Стефанов Марков, български революционер, деец на ВМОРО[10]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 90. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Церово // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-17. Посетен на 17 август 2018.
- ↑ а б в г д е ж Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 91. (на македонска литературна норма)
- ↑ Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 92. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 16. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 февруари 2008
- ↑ а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
| ||||||||||||||
