Цецилиенхоф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Цецилиенхоф
Cecilienhof
52.4192° с. ш. 13.0708° и. д.
Цецилиенхоф
Местоположение в Бранденбург
Информация
Страна Германия
Терит. единицаБранденбург
МестоположениеПотсдам
СтилТюдорски стил
АрхитектПаул Шулце-Наумбург
Строителство1914 – 1917 г.
Цецилиенхоф в Общомедия

Цецилиенхоф (на немски: Cecilienhof) е дворец в Потсдам, Германия.

Построен е в края на управлението на последния германски кайзер (император) Вилхелм II между 1914 и 1917 г. в стила на английско тюдорско имение в пределите на Новата градина в Потсдам. Дворецът е бил предназначен за кронпринц (престолонаследник) Вилхелм Пруски и съпругата му Цецилие.

Това е последният дворец, построен от Хоенцолерните, управлявали Прусия, а след това и Германската империя, до края на Първата световна война. През 1918 г. в Германия монархията е премахната, дворецът обаче остава частна собственост на бившето императорско семейство. Използван е от семейството на престолонаследника като резиденция до началото на 1945 г.

Известен е като мястото на Потсдамската конференция от 1945 година, на която лидерите на трите най-големи държави от антихитлеристката коалиция във Втората световна война (Съветският съюз, Съединените щати и Обединеното кралство) взимат важни решения за развитието на света след Втората световна война.

От 1990 година дворецът Цецилиенхоф е част от дворцово-парковия ансамбъл „Дворци и паркове на Потсдам и Берлин“ – обект на Световното наследство на ЮНЕСКО.[1][2]

От 2014 до 2022 г. се водят преговори между федералното правителство на Германия, правителството на провинция Бранденбург и династията Хоенцолерн относно искания за реституции от страна на бившото императорско семейство.[3] Главата на императорското семейство, Георг Фридрих принц Пруски, предявява претенции за обезщетение в размер на 1,4 млн. евро,[3] 266 ценни картини, акварели и мебели от бившите им дворци, личния архив и личната библиотека на някогашното имперско семейство, около хиляда писма кореспонденция на императрица Аугуста Виктория, намерени 2019 г. в Новия дворец, както и постоянно, безвъзмездно право на обитаване на дворците Цецилиенхоф и Линдщед, както и на вила Лигниц в парка Сансуси, което да бъде гарантирано в Имотния регистър.[4] Дали тия искания ще бъдат уважени от съда, или не, зависи от това дали бившото имперско семейство съществено е подпомагало утвърждаването на тоталитарната система на националсоциализма в Германия. Според Закона за обезщетенията по Закона за уреждане на нерешени имуществени въпроси от 1994 г., лицата, подпомогнали утвърждаването на нацистката система в периода 1933-1945 г. или на комунистическата система от 1945 до 1990 г. (в Източна Германия), нямат право да се жалват, че са загубили имуществото си в именно тази система.[5] Съдът следва да изясни, дали семейството съществено (или несъществено) е подпомогнало тоталитаризма (Вижте също: Ден на Потсдам).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Landeshauptstadt Potsdam. Erlebnis Welterbe. UNESCO-Welterbe in der Landeshauptstadt Potsdam im Überblick // 10.2014. Посетен на 26.07.2022. Das Potsdamer UNESCO-Welterbe ist mit einer Ausdehnung von 2.064 Hektar die drittgrößte Weltkulturerbestätte Deutschlands. (на немски)
  2. Prussian Palaces and Gardens Foundation Berlin-Brandenburg. Palaces and Parks of Potsdam and Berlin // Посетен на 26.07.2022. (на английски)
  3. а б Häntzschel, Jörg. Hohenzollern: Vergleichsverhandlungen gescheitert: Hohenzollern vor Gericht // Süddeutsche Zeitung. 05.05.2022. Посетен на 12.08.2022.
  4. Metzner, Thorsten. Ärger mit dem Kanzleramt. Hohenzollern wollen zurück ins Schloss Cecilienhof // Potsdamer Neueste Nachrichten. 12.07.2019. Посетен на 12.08.2022.
  5. Langels, Otto. Adlige Angelegenheit. Warum die Hohenzollern Entschädigung fordern // Deutschlandradio. 25.07.2020. Посетен на 12.08.2022.