Цибрица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Цибрица
Дължина 87,5 km
(35-то място в България)
Разположение България
Област Монтана
Община Монтана
Община Якимово
Община Вълчедръм
Извира от северно от връх Костин,
Широка планина,
Предбалкана
Образувана от
43°28′27″ с. ш. 22°57′14″ и. д. / 43.474167° с. ш. 22.953889° и. д.
Надм. в-на на извора 818 m
Влива се в десен приток на река Дунав (на 716-ти км) → Черно море
43°48′51″ с. ш. 23°31′37″ и. д. / 43.814167° с. ш. 23.526944° и. д.
Надм. в-на на устието 27 m
Водосборен басейн 933,6 km2
Среден отток 2,00 m3/s (устие)


Цибрица (Cibrica; Tsibritsa; Tzibritza; на латински: Ciabrus) е река в Северозападна България, област Монтана — — общини Монтана, Якимово и Вълчедръм, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ е 87,5 км, която ѝ отрежда 35-то място сред реките на България.

Географска характеристика[редактиране | edit source]

Извор, течение, устие[редактиране | edit source]

Река Цибрица извира северно от Костин връх (871 м) в Широка планина, част от Предбалкана на 818 м н.в. под името Селска бара. При село Клисурица получава отдясно водите на река Клисурица и се насочва на изток вече под името Цибрица. След село Дългоделци завива на североизток и тече в широка асиметрична долина с по-стръмни десни брегове. Влива се отдясно в река Дунав на 716-ти км, на 27 м н.в., на 700 м източно от село Долни Цибър.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | edit source]

Площта на водосборният басейн на река Цибрица е 933,6 км2, като граничи само с други два водосборни басейна — на северозапад река Лом и на югоизток и юг — с водосборният басейн на река Огоста.

Основни притоци: леви — Цибър, Турловица, Душилница (Барата); десни — Клисурица, Винишка бара, Селска река.

Хидрографски показатели[редактиране | edit source]

Средният многогодишен отток в устието на реката е 2,00 m3/s, с ярко изразен максимум през пролетта — април-юни.

Селища[редактиране | edit source]

По течението на реката са разположени 11 населени места — 1 град и 10 села:

Стопанско значение[редактиране | edit source]

От село Игнатово до устието течението на реката е коригирано с водозащитни диги против наводнения.

Фауна

От 23 до 30 юни 1984 тогавашното Българско природоизпитателно дружество по инициатива на дългогодишния му председател Илия Яков, провежда първата изследователска експедиция ("Цибрица' 84"), по време на която участниците изследват животинския свят по цялото протежение (88 km) на реката от изворите й при с. Смоляновци до нейното устие при с. Долни Цибър. Установени са 64 вида птици, 10 вида земноводни и влечуги, 10 вида бозайници (освен прилепите) и др. [1][2].


В басейна на реката има изградени няколко десетки микроязовира ("Клисурица", "Слатина", "Козоровец", "Сврача бара", "Гръгоровото", "Яза", "Вълков връх", "Ковачица", "Липница" и др.), които се използват основно за напояване, риболов и отдих.

От село Долно Церовене до село Долни Цибър, на протежение от 37,2 км покрай левия бряг на реката преминава третокласен път № 818 от Държавната пътна мрежа.

През древността на реката се намирал Циабрус или Цибрус (Ciabrus), град на тракийското племе трибали.

Вижте още[редактиране | edit source]

Топографска карта[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Боев, З. 1984. "Цибрица - 84". - Природа и знание, 9: 34.
  2. Боев, З. 1985. Птиците от долината на река Цибрица. - Природа и знание, 7: 28-29.

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]