Цигани в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Български роми
Дасканес рома
Група "Ромски ритми" - Празник на Розата.jpg
Общ брой около 320 761
Значителен
брой в
София

Пловдив Сливен

Монтана
Език цигански,турски, български
Религия Православие,Ислям
Сродни етно групи други индо-арийски народи
Цигански оркестър, нает за сватба в София
Циганин в каруца (Долна баня)

Според най-разпространената версия, в България циганите идват през 11-12 век през Византия. Някои автори (Найден Шейтанов, Елена Марушиакова и Веселин Попов) приемат, че в началото на 9 век в Тракия са се заселили „атцингани“ (или асингани, от гр. αθίγγανοι) заедно с павликяните от Мала Азия.

Цигански общности[редактиране | edit source]

В България циганските общности се делят на три основни - йерлии, кардараши и рудари. Всяка една група се дели на подгрупи, различаващи се предимно по говоримия от тях диалект и традиционен мъжки занаят. Основните групи са значително обособени една от друга (макар че след 1989 г., особено с навлизането на протестантските деноминации, се наблюдава отваряне и екзогамни бракове, предимно в големите градски махали). Подгрупите обаче не са така ясно диференцирани и е възможно да бъдат променяни в хода на индивидуалния жизнен цикъл в зависимост от смяната на занаята или района на местоживеене. Между различните подгрупи в дадено селище обикновено има някаква йерархия (която в друго селище може да изглежда в точно противоположен ред), но не съществува ясна йерархия на национално ниво. (Пампоров, 2004)

Циганските групи имат консервативен характер. В големите многочислени уседнали цигански общности границите между групите са отстъпили място на цялостно циганско самосъзнание. В тези нововъзникнали общности част от предишните норми на живот и поведение са отпаднали, напр. „мешарето", други обаче продължават да съществуват: купуването на булката, ендогамия, чистота на кръвта, ранна женитба под влияние на родителите, девственост на булката и др.

Кардараши / Калдераши[редактиране | edit source]

Кардерашите / Калдерашите са известни още като "сръбски" или "унгарски" цигани, „келдерари“, „калгараши“, „кардараши“ и "върбани". Традиционната религиозна принадлежност на калдерашите в България е Източното православие, докато в Западна Европа и Северна Америка са католици. Името на тази циганска субгрупа произлиза от румънското "caldera" - котел. Значителна част от тях идват в България в периода между Първата и Втората световни войни от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Северна Сърбия (Войводина). Биват заставени да уседнат през 1958 г. с постановление №258 на Министерския съвет, но реално продължават да чергарстват до 1975-76 г. Държат на строго групово обособяване, строго ендогамни, спазват старите цигански норми и правила на поведение. Поради спецификата на своя занаят, котларство и бакърджийство, те не образуват свои махали (макар че в последните 10 години подобни процеси се наблюдават във Варненско и Пловдивско) и живеят разпръснато предимно по села и малки градове. Кардерашите / Калдерашите са субгрупата с най-много "барвале" - големци, богати хора от циганските общности в страната. Известни са с това, че характерната професия при младите момичета е джебчийството, а при по-възрастните жени — хиромантията (врачуването на ръка). Специфичен потестарен орган за разрешаване на вътрешните конфликти между отделните членове и родове при калдерашите е т.нар. мешере (познато в Западна Европа като "kris") - своеобразен трибунал ad hoc, характерен както за някои райони в Индия (т.нар. панчаят), така и за отделни селища в Източна Турция, откъдето вероятно произлиза и самата дума "мешере" (Пампоров 2002).

Йерлии[редактиране | edit source]

Като най-многочислена квалификация е посочена междугруповата общност на т. нар. „йерлии" (Марушиакова, Попов, 1993). Йерлии идва вероятно от турски (yerli — роден, местен) и има значението на "уседнал". Разглеждат себе си като хора „с висок морал и модерен манталитет" в сравнение с другите, чергарствуващи, цигански групи. Най-големите и приблизително равни по численост са дасикане рома („български цигани“) и хорахане рома („турски цигани“). Дасикане рома са православни християни в по-ново време се наблюдава тенденция към протестантството, а хорохане рома са мюсюлмани. Вероятно по време на османското робство възникват и другите две наименования дасикане: в някои цигански диалекти "дас" означава роб, оттам дасикане за робското положение на християните в османската империя, в други "дас" означава "българин", което през последните години придобива официалния превод на "дас — българин" съответно "дасикано — българско" , "дасиканес — български". Йерархично тези две групи се делят според занаяти или диалектни особености на езика, като напр. живеещите главно по селата бургуджии, музиканти, кошничари, калайджии, джамбази и други (Пашова, 2004). Турските цигани или хорахане рома са най-многобройната ромска група в България. Те изповядват ислям, примесен с многобройни християнски елементи, като празничната им система включва не само байрамите, но и всички големи християнски празници — Гергьовден (Ерделез), Васильовден (Банго Васили), Тодоровден, Ивановден, дори Коледа и Великден. Говорят романес премесен с множество турски думи, а част от тях използват турски език, заедно с романес. Сред много хорахане-рома се наблюдава преферирано турско самосъзнание — те отричат ромския си произход, но както българското, така и турското население продължава да ги възприема като цигани.

Лудари / Рудари[редактиране | edit source]

Лударите (или Рудари) се самоидентифицират като „власи“ или „румънски цигани“. Говорят диалект на румънския език. Според поминъка си те се делят на няколко подгрупи — в едната са урсарите (мечкари) и маймунарите, а в другата - лингурари (копанарите), които правят дървени лъжици (от където идва и името им: лингура (рум.) - лъжица) и копанки. До скоро урсарите обикаляха страната, предимно през топлия сезон, но в момента са останали само 2 семейства които практикуват мечкадарство, тъй като мечките им бяха откупени и интернирани в резерват "Белица" от природозащитната организация "Четири лапи".

Демирджии[редактиране | edit source]

В старозагорския окръг, чирпански и някои пловдивски села живеят етнически малцинства, които се наричат "демирджии", "сиви гълъби" или "стари българи". Те не говорят цигански, а български език, и са християни. Твърдят, че са истинските наследници на Аспаруховите българи. Демирджиите по традиция се занимават с металорежещи и металообработващи машини. Батбаян е управлявал самостоятелно едва три години в периода 668 - 671 г. и наследниците му приели васалната титла Балтавар и номинално владеели територията на пост кубратовите българи, наречени черни българи(днешните стари българи) с център гр. Боспор на Кримския полуостров. Покоряването на силите на Аспарух и Котраг било въпрос само на време за хазарите, но след 670 г. от юг, през Кавказ, през прохода Дербент, арабите предприели пълномащабно нахлуване, което отклонило основните сили на хазарите в тази посока. За неговите наследници има незначителни сведения-през 765 г. като балтавар бил Тат Утяк и по малкият му брат Тат Угек. Те и техни потомци обитавали земите по долните течения на Дон и Кубан чак до голямото татарско нашествие през 1236-1241.

Обичаи[редактиране | edit source]

Бракосъчетание[редактиране | edit source]

Веселба в квартал „Надежда“, Сливен

Според (Марушиакова, Попов, 1993) бракове между трите големи общности: кардараши, йерлии и рудари, не са чести. Изключенията водят до последствия до „съгрешилите", които биват отблъсквани и от двете групи. Ако пък двойката бъде приета, то ще в от групата по-ниско в йерархията. Например при смесен брак между мъж „йерлия" и момиче от „кардарашите", двойката или напуска двете общности, или се заселва при „йерлиите". Най-консервативни в това отношение са „кардарашите", въпреки че живеят и разпръснато между останалите групи.

Ако има изключение, то смесеният брак е предимно от тип: мъж циганин — жена от друг етнос. Например при лингурагите много работещи в Коми се завръщат с руски снахи. Отношението при смесени бракове с българи и турци е по-особено. Те не се одобряват, особено ако пък и религията е различна. При този тип смесен брак циганите биват по-затворени в сравнение с българи и турци.

Мешере — циганският съд[редактиране | edit source]

Още от началото на циганското разселване в Западна Европа (14-15 век) европейците забелязват, че навсякъде циганите държат на правната си автономия, т.е. да бъдат съдени само от вождовете / старейшините си и по своите закони. На водачите на таборите (войводи, чери-башии) се дава право да изпълняват и наказанията, понякога потвърждавано даже в грамотите, които са издействали от папи и императори. В някои страни, в това число и сред уседналите цигани на Балканите, и до днес се е съхранила една особена институция — циганският съд (романо крис), която в България се нарича мешере.

Жалбите до мешерето обикновено са за побягнали булки или обезщетения, но се вземат решения и по проблеми от неправен характер — актуални въпроси от циганският живот, също за поведението в конкретна политическа ситуация. Членовете на съда са нечетен брой хора, ползващи се с уважението на съплеменниците си, които се канят винаги по конкретен повод. Мястото в мешерето не е наследствено, а заслужено чрез репутация на рода и конкретния човек, като понякога — ако спорът е между хора от различни групи — може да се поканят съдии от трета, незаинтересована в случая общност. Доказателственият материал се събира чрез кръстосан разпит на страните и евентуални свидетели. Писмени доказателства се приемат по-рядко, защото не може да се назначи експертиза. Присъдите най-често се свеждат до глоби, обезщетения и „съдебни разноски“ относно призоваването на съда, които в особено тежките случай се плащат от неколко поколения на осэдения. Практиката не изключва заинтересуваният да обжалва, но тогава той организира следващото „заседание“ на разширения състав или новия съвет на свои разноски. Неподчинението може да доведе след себе си афоресване - снемане на родовата закрила за непокорния, което при такава степен на конфронтация и сегрегация фактически е равно на гражданска смърт. Не всички цигански групи признават мешерето. В България това са племенните общности на калдерашите. Според закона в България институцията мешере не съществува, въпреки че наличието ѝ е факт и че през 1997 г. е учредено Върховно ромско мешере.

Цигански празници[редактиране | edit source]

Група „Ромски ритми“, Празник на Розата, Казанлък, 2006

Голяма част от традиционните празници на циганите в България съвпадат с тези на останалите мюсюлмани или християни, като в честването на някои от тях има някои специфики.

Банго Василий (Куцият Васил, Нова година) - 14 януари
Според легендата свети Василий спасил циганския род от удавяне в бушуващото море. Дълбоките води щели да погълнат циганите, но беловласият светия им изпратил ято гъски. Циганите се метнали на гърбовете им и стигнали невредими отсрещния бряг. Оттогава те почитат своя спасител на 14 януари и в негова чест наричат празника Василица (известен е още и като циганската Нова година).
Отбелязва се от циганите-християни по стар стил, но се празнува и от циганите-мюсюлмани. Традиция е да се заколи петел. Легенда разказва, че когато турците вземали кръвен данък - мъжко дете, слагали на къщата червен знак. В една циганска къща имало само едно дете и родителите, за да го спасят, заклали петел и нацапали вратата с кръвта му.
Според традицията циганите посрещат Нова година със семейството си в домашна обстановка. Всички къщи, в които се празнува Банго Васил, остават заключени до полунощ на 13 януари, за да не избяга късметът. Едва след настъпването на Нова година циганите започват да посрещат гости, като се надяват първият гостенин в дома им да е добър човек и да носи късмет.
Бабин ден - 21 януари
Бабин ден е най-голям празник за циганите-цоцомани, които в недалечното минало водели мечки и маймуни по панаири и събори. Бабин ден се празнува два дни и се приема за женски празник. През първия участват предимно жени, които са в родилна възраст. Съпровождани от музиканти, те обикалят родилните домове, пред които играят и пеят, подаряват бонбони и други подаръци на персонала. На втория ден има обяд, начело на който стои най-многодетната жена. На Бабин ден жените се обличат празнично, често предизвикателно и се държат доста свободно.
Атанасовден - 31 януари
Атанасовден (зимен Атанасовден, цигански Атанас) също се празнува от циганските родове два дни с трапези и веселия. На него се коли черна кокошка.
Международен ден на циганите - 8 април
На 8 април 1971 г. в Лондон се провежда Първият цигански конгрес. Целта му е да се обединят и систематизират усилията на международното циганско движение, както и да се привлече вниманието на световната общественост върху проблемите на винаги намиращите се в малцинствена позиция цигани: образование, бедност, сегрегация. На срещата са приети общи цигански химн и знаме. Химнът е песента „Джелем, джелем“ на Жарко Йованович от 1969 г. Знамето изобразява синьото небе, зелената земя и червеното колело на постоянното движение.
Гергьовден (Едерлези, Хедерлези) - 6 май
Гергьовден се нарича Едерлези главно от циганите-мюсюлмани. Смята се, че с този празник поставя началото на катунарския живот. Много цигани (както християни, така и мюсюлмани) на този ден посещават манастири, свързани със свети Георги, където палят свещи, а край манастирите си правят трапеза, която се прекажда. С голяма почит на Гергьовден се ползва и тюрбето Демир баба в Разградско, където също се палят свещи, завързват се конци от дрехата по дървета за здраве и на празнични трапези се разказва за силата на Демир баба — Железния баща.
Мая, Маето - 14 май
Мая е циганският ден на шегите и лъжата. Женски празник, на който се пеят характерни за този ден песни, правят се предсказания.
Богородица Бари (Успение на Света Богородица) - 28 август
На този ден циганите посещават някой манастир, посветен на света Богородица, молят се, водят болни деца. Край манастирите събират билки и се веселят. В домовете си колят курбан.
Ромафест - август
Международен ромски фестивал в Стара Загора.

Численост на циганите[редактиране | edit source]

По данни на Националния статистически институт, през 2001 г. циганското население в България е трето по численост и относителен дял. Към 1 март 2001 г. циганите са 370 908 души или 4,7%. На преброяването от 2011 година (1 февруари 2011) като роми се самоопределят 320 761 души или 4,9% от населението на България.[1] В свое изследване за България от началото на 90-те години Библиотеката на конгреса на САЩ посочва, че през 1990 г. числеността на циганите в България е около 450 000.[2] Според Програмата на ООН за развитие (ПРООН), позоваваща се на приблизителни изчисления на експерти, в началото на 21. век броят им е минимум 700 000 и максимум 800 000 души.[3]

През изминалия век делът на циганите в населението нараства с 281 359 души или 4,1 пъти, докато цялото население на България се увеличава 2,2 пъти от 3 744 283 през 1900 до 8 149 468 през 2000 година. В началото на 21 век циганите в сравнение с 1992 г. се увеличават с 57 512 души, или с 18,4%. През 1910 г. циганите са 2,8%, през 1920 - 2,0%.

Относителният дял на циганите се задържа на равнище около 2,5% до 1956 г. включително. Преброяването през 1975 г. ще остане в историята със силно изкривените данни за техния брой — регистрирани са едва 18 323 души. Преброяването в края на 1992 г. бележи увеличение на броя - 313 396 души, и на дела на циганите - 3,7% от общия брой на населението. Циганите обитават всички области, а най-висок е делът им сред населението на областите Монтана (12,5%) и Сливен (12,3%). Най-нисък е делът им в област Смолян. В 138 общини делът им е по-висок от средния за страната. В 57 от тях относителният дял на циганите е над 10%, а в 6 общини надхвърля 20%. През 2001 г. в сравнение с 1992 г. се увеличава броят на населените места, в които циганите са преобладаващ етнос с дял над 50%. Не е регистрирано населено място с изцяло циганско население.

Циганите в политическия живот на България[редактиране | edit source]

Първите цигански организации в България са учредени непосредствено след промените от 1989 година. Сред тях са :Културно-просветна организация на циганите в България,Демократичен съюз „Рома“ (1990 г.), Движение за социално и културно развитие на циганите (1992 г.), Обединен ромски съюз (1992 г.), Конфедерация на ромите в България (1993 г.), Политическо движение „Евророма“ (1998 г.) с председател Цветелин Кънчев, Партия „Рома“ (2001 г.) с председател Тома Томов.

Източници[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]