Цинк (музикален инструмент)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Цинк

Цинк или цинка (на немски: Zink, Zinken) е старинен, излязъл от употреба, духов музикален инструмент от рода на корната, тромбона и тромпета.[1]

Обикновено цинкът е с дъговидна форма, чашковиден наустник, изработен от дърво и с пръстови дупки. Наустникът се прави от слонова кост или от твърдо дърво и има много тесен канал. Съществуват две групи цинк - бели и черни, като последните са обвити в кожа, имат басово звучене и са извити. От черния цинк, наустникът на който е снабден със S-видна тръба както при фагота, по-късно се развива музикалният инструмент серпант.[1]

Цинкът се е използвал през ХVІ и ХVІІ век. Правият цинк има по-голямо приложение и се запазва в Германия до ХVІІІ век като инструмент на градските тръбачи.[1]


Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в ((bg)) Светослав Четриков, "Музикален терминологичен речник"/изд. "Наука и изкуство", София/1969/стр.384