Циркус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
В този циркус се е образувало едно от Торнтонските езера в Националния парк „Норд Каскейдс“ в САЩ

Циркусът е глациална форма на релефа, характерна за високите части на планините. Представлява кухина с кресловидна форма, най-често оградена от високи, стръмни скали, образувана в следствие на ерозивното действие на ледник[1].

Циркусите са разположени на голяма надморска височина в планините, в близост до снежната линия за съответните географски ширини. В България понастоящем няма ледници, понеже снежната линия е около и над 3000 м н.в. В миналото, при последните заледявания през плейстоцена, снежната линия в умерените ширини на Европа е слизала до около 2200-2300 м н.в. Поради това в Рила, Пирин, а според някои източници и в изолирани райони на Стара планина, е имало постоянни ледници. Резултат от тяхното ерозивно действие са циркусите в нашите алпийски планини.

Циркусите се образуват при подходящи условия. Едно такова в северното полукълбо е липсата на силни ветрове на североизточния склон. Тези области не са подложени на директно слънчево греене, и при липсата на ветрове се натрупва голямо количество сняг. Когато се натрупва много сняг, снежната маса се уплътнява и в крайна сметка се превръща в ледник. Започват процеси на ледникова ерозия. В долната част на ледника протича постоянен цикъл на топене и заледяване на водата. Тя прониква в цепнатините, разширява ги и разрушава скалите. Отломъците, подпомогнати от гравитачния натиск на ледника върху скалното легло, допълнително ускоряват процеса на разрушаване чрез абразия.

В циркусите често се наблюдават останки от разрушителното действие на ледниците - морени.

Когато два циркуса еродират един към друг, помежду им се образува седловина или скалист ръб. Известна седловина е Кончето в Пирин. Когато три циркуса еродират един към друг се образува пирамидален връх (карлинг). Известен такъв връх е Матерхорн в Алпите, а в България - Муратов връх в Пирин планина.

Често, в циркусите се образуват високопланински езера.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Циркус. // EIOnet.europa.eu, O3.04.2008. Посетен на 10.04.2008.