Цитокин
Цитокините (на старогръцки: κύτος клетка и на старогръцки: κίνησις, движение) са малки клетъчни сигнални белтъчни молекули, които се отделят от множество клетки, и са категория на сигнални молекули, широко използвани в междуклетъчната комуникация. Цитокините може да бъдат класифициран като белтъчини, пептиди, или гликопротеини. Терминът „цитокини“ обхваща голямо и разнообразно семейството на регулаторни молекули, произведени по цялото тяло от клетките с различен ембриологичен произход.[1]
Терминът „цитокини“ е бил използван, за да се назовават имуномодулиращи агенти, като интерлевкини и интерферони. Биохимиците, обаче, не са съгласни кои молекули трябва да се определят като цитокини и кои - като хормони. С натрупване на повече познания за всеки цитокин, функлионалните и структурните разлики между двете намаляват. Класическите хормони-белтъчини циркулират в наномоларни (10-9) концентрации, които обикновено варират с по-малко от един порядък. За разлика от тях, някои цитокини (като IL-6) циркулират в пикомоларни (10-12) концентрации, които може да се увеличат до 1000 пъти по време на травма или инфекция. Широкото разпространение и разнообразие на клетъчните източници за цитокини може да бъде свойство, което ги отличава от хормоните. На практика всички ядрени клетки, но особено ендо- или епителните клетки и резидентните макрофагите (много близо до взаимодействие с външната среда) са мощни производители на IL-1, IL-6 и TNF-α.[2] За разлика тях, класическите хормони, като инсулин, се отделят от дискретни жлези (напр. панкреаса).[3] Считано от 2008 г., сегашната терминология се отнася за цитокини, като имуномодулиращи агенти. Въпреки това са необходими повече изследвания в тази област на определяне на цитокини и хормони.
Част от трудността с отличителните черти на цитокини от хормони е, че някои от имуномодулиращи ефекти на цитокини са системни, а не локални. Така например, служейки си с хормонна терминология, действието на цитокините може да бъде автокринно или паракринно при хемотаксис и ендокринно - като пирогенен. Освен това, като молекули, цитокини не са ограничени с имуномодулиращата си роля. Цитокините също са включени в някои процеси, по време на ембриогенезата.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Gilman A, Goodman LS, Hardman JG, Limbird LE. Goodman & Gilman's the pharmacological basis of therapeutics. New York, McGraw-Hill, 2001. ISBN 0-07-135469-7.
- ↑ Boyle, J. J. (2005). Macrophage activation in atherosclerosis: pathogenesis and pharmacology of plaque rupture. Curr Vasc Pharmacol, 3(1), 63-68. PMID=15638783
- ↑ Cannon JG. Inflammatory Cytokines in Nonpathological States // News Physiol Sci. 15. 2000. с. 298–303.
| |||||||||||||||||||||||||