Цитра

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Концертна цитра

Цѝтра (на немски: Zither) е малък струнен арфов музикален инструмент, получил голямо разпространение в Австрия и Германия през 18 век.

Устройство[редактиране | edit source]

Цитрата има плосък дървен корпус с неправилна форма, върху който са опънати голям брой струни в зависимост от големината ѝ – между 36 и 50. Размерите на резонаторната кутия[1] са около 50 cm на дължина и 25 cm на ширина. Пет от струните лежат върху грифовата дъска и се настройват в т. нар. баварски строй или по-рядко се настройват с тонове а1, d1, g1, g, c. Останалите (басови) струни лежат извън грифа, настройват се в квинти и кварти в обем от Fis[2] до f1 и се използват като т. нар. празни. Петте високи басови струни се изработват от кожа, а останалите са копринени, обвити със сребърна нишка. Грифовите (мелодичните) струни са от стомана или месинг. На инструмента се свири с плектрум[3].

Видове[редактиране | edit source]

Има различни видове цитри: дискант-цитра, басова цитра, концертна цитра и др.

Съществува и по-голяма басова разновидност на цитрата, наречена елегична цитра.

Друга особена разновидност е лъковата цитра с 4 струни като при цигулката, но настроени в обратен ред. При нея вариантите за звукоизвличане са два – или с лък, или чрез дърпане с пръсти.[4]

Разпространение[редактиране | edit source]

Цитрата се използва в цяла Европа, но е предимно немски инструмент, разпространен главно в Бавария и Австрия.[4]

В Азия цитрата има древна история, а се ползва и сега – в Китай цитрата цин, а в Япония цитрата ко̀то, често назовавана в преводите "арфа".

Бележки и източници[редактиране | edit source]

  1. Резонаторната кутия, каквато представлява тялото на струнните музикални инструменти, е отворена камера, усилваща звука на струните и придаваща на инструмента определен тембър на звучене, който зависи от формата и размерите ѝ. Тя най-вече подобрява възпроизвеждането на ниските честоти.
  2. Название на фа-диез.
  3. Малка пластина от пластмаса, метали, слонова кост и др. за дърпане на струните; перце. Може да се държи с пръсти, да бъде прикрепен към пръст, както и да се ползват повече от един едновременно.
  4. а б ((bg)) Музикален терминологичен речник/изд. "Наука и изкуство/1969 г./стр.384