Цифрови медии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Аудиовизуална медия

Дигиталните медии (за разлика от аналоговите медии) обикновено са електронни медии, работещи с цифрови кодове. Днес, изчислителната техника, е базирана на двоична бройна система. В този случай цифровизацията използва цифрите „0” и „1” за представяне на произволни числа. Компютрите (обикновено) са машини, които произвеждат двоични данни като информация и по този начин представят преобладаващия клас цифрови машини за обработка на информация. Дигитални медии („формати за представяне на информация”, според Уикиречник: медии), каквито са цифрово аудио, цифрово видео и др. могат да бъдат създадени, пренасочени и разпространени чрез цифрови машини за обработка на информация. Цифровите медии търпят голяма промяна в сравнение с аналоговите.

Асоциацията за индустрия в цифровите медии във Флорида, Digital Media Alliance Florida, определя цифровите медии като „творческо сближаване на цифровите изкуства, наука, технология и бизнес за изразяване между хората, комуникация, социални взаимоотношения и образование”.

Конвертиране на данни[редактиране | edit source]

Основна статия: Аналогово-цифров преобразувател

Преобразуването на аналоговия сигнал в цифрова информация, посредством преобразувател на този сигнал се нарича семплинг. Според теорията на информацията, семплинг представлява редуциране на информация. Повечето цифрови медии са базирани върху превода на аналогови данни в цифрови данни и обратното (виж дигитален запис, дигитално видео, телевизията, сравнена с цифровата телевизия).

Обработка на данни[редактиране | edit source]

Основна статия: Цифрова обработка на сигнала

За разлика от аналоговите данни, цифровите, много по-лесно се подлагат на обработка и крайния резултат може да бъде възпроизведен за неограничено време без да се загуби качеството. Математическите операции могат да се прилагат към произволна цифрова информация независимо от тяхната интерпретация (можете да добавите „2” към данните, „65” и да представите като резултат на шестнадесетично число „43” или с буквата „С”). Ето защо е възможно да се използва една и съща операция за свиване на информация върху текстовия, картинния или звуков файл. Основите на действията по цифрова информация са описани в цифрова обработка на сигнали.

Примери[редактиране | edit source]

Следващият списък от цифрови медии се основава по-скоро на техническите им характеристики. Други гледни точки могат да доведат до различно разпределение.

Изкуство[редактиране | edit source]

Основна статия: Дигитално изкуство

Дигитално изкуство е всяко едно изкуство, при което, компютрите участват в производството или показването на произведенията. Такова изкуство може да бъде изображение, звук, анимация, видео, CD-ROM, DVD-ROM, видеоигри, уеб сайт . Сега, много от традиционните дисциплини са въвели цифровите технологии и в резултат на това, границата между традиционните произведения и новите медийни произведения, създадени посредством компютри е размита. Например, един художник може да съчетава традиционната живопис с алгоритъм на изкуство и други цифрови технологии. Често самата среда е разглеждана като изкуство. Въпреки това, този вид изкуство започва да се среща в художествените музеи под формата на експонати.

В миналото създателите на комикси като цяло предпочитали да скицират с молив преди да повторят рисунката с туш, използвайки химикалки и четки. Илюстраторите в списанията често работели с туш, акрил или маслени бои. Към днешна дата, голяма част от хората на изкуството създават дигитални произведения на изкуството.

Художниците, занимаващи се с цифрово изкуство, правят това, с което векове наред хората на изкуството са се занимавали, използвайки и приемайки културата за създаване на художествените образи. Създадената по този начин култура се отразява, както върху изкуството, така и върху персоналния образ на художниците. Така нашата култура става все по-дигитализирана, художниците, занимаващи се с цифрово изкуство са начело в изследването и определането на тази нова култура. Цифровите художници използват средство, което почти изцяло е нематериално, чиято информация описва цвета и яркостта на всеки отделен пиксел на екрана на компютъра. Като цяло чрез изображението, състоящо се от чиста светлина се осъществява обратната връзка, казваща на художника какво е направено и едновременно запаметено на хард диска интерфейси, съответстващи на широкото разнообразие от четки, обективи и други инструменти, които традиционните художници използват, за да оформят произведенията си.

Цифровото изкуство е създадено и запаметено в нематериална форма в паметта на компютърните системи и може да бъде направено физически под формата на хартиена разпечатка или някакво друга отпечатана форма. В допълнение, цифровото изкуство може да бъде споделено и оценено директно върху екрана на компютъра в създадена галерия или едновременно във всяка точка на земното кълбо чрез достъп до Интернет мрежа. Бидейки нематериално, дигиталното изкуство има своите предимства и с изобретяването на висококачествени разпечатващи цифрови техники, които могат също да бъдат произвеждани и предлагани на пазара.

Списъкът от цифрови художници продължава да расте:

Компании[редактиране | edit source]

Няколко емблематични къщи, известни в сферата на дигиталното изкуство:

Компании,предлагащи обучение в областта на дигиталните медии:

Виж още[редактиране | edit source]

Справки[редактиране | edit source]

Допълнителна информация[редактиране | edit source]

  • Coy, Wolfgang (2005): Analog/Digital. In: Warnke, Martin et al. (2005): Hyperkult II - Zur Ortsbestimmung analoguer und digitaler Medien (in German), Bielefeld: transcript Verlag, ISBN 3-89942-274-0
  • Nelson, Ted (1990): Literary Machines, Sausalito: Mindful Press.
  • Pflüger, Jörg (2005): Wo die Quantität in Qualität umschlägt. In: Warnke, Martin et al. (2005): Hyperkult II - Zur Ortsbestimmung analoguer und digitaler Medien (in German), Bielefeld: transcript Verlag, ISBN 3-89942-274-0

Външни препратки[редактиране | edit source]