Цола Драгойчева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Цола Драгойчева
български политик
Родена: 30 август* 1898
Бяла Слатина, България
Починала: 26 май 1993 г.  (на 94 години)
София, България
Народен представител в:

VI ВНС   XXVI ОНС   I НС   II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   

Цола Нинчева Драгойчева (Соня) е български политик от Българската комунистическа партия. Участва във въоръжената нелегална дейност на БКП в началото на 20-те години на ХХ в., прекарва дълго време в затвора и в емиграция в Съветския съюз. След Втората световна война заема различни номенклатурни постове. На 11 декември 1947 става първата жена министър в историята на България.

Биография[редактиране | edit source]

Цола Драгойчева е родена в Бяла Слатина на 18 август (30 август нов стил) 1898. Член е на БКП от 1919. Завършва Висшия педагогически институт в София, след което става учителка. Заради участието си в Септемврийското въстание 1923 е осъдена на 15 години затвор и са ѝ отнети учителските права. След амнистията през 1924 е избрана за член на областните ръководства на Военната организация на БКП в Русе, Варна и Пловдив.

След атентата в църквата Света Неделя (1925) Цола Драгойчева е осъдена на смърт по ЗЗД, но изпълнението на присъдата е отложено, тъй като е бременна. През 1926 смъртната присъда е заменена с доживотен затвор, а през 1932 Драгойчева отново е амнистирана. В затвора се ражда нейният син, Чавдар Драгойчев, известен български хирург.

След освобождаването си от затвора Драгойчева заминава за СССР, където завършва Международната ленинска школа в Москва (1933-1935). Една година работи в Международния женски секретариат на Коминтерна. Завръща се в България през 1936, а през 1937 е избрана за член на Централния комитет на БРП(к), какъвто остава до 2 февруари 1990. От 1941 е член на Политбюро на ЦК на БРП(к). Участва в Съпротивителното движение 1941-1944.

Цола Драгойчева участва във въоръжената съпротива на БРП(к) и ОФ срещу участието на България във Втората световна война на страната на Нацистка Германия. През август 1941 е арестувана и изпратена в концлагера Свети Никола, Асеновградско, където остава до декември същата година. В процеса срещу ЦК на БРП(к) (1942) е осъдена задочно на смърт по ЗЗД за втори път. Като организационен секретар на ЦК на БРП(к) отговаря за масово-политическата работа във връзка с изграждането на ОФ.

След 9 септември 1944 заема редица постове — главен секретар на Националния комитет на Отечествения фронт (1944-1948), председател на Българския народен женски съюз (1945-1950), министър на пощите, телеграфите и телефоните (19471957), председател на Националния комитет за защита на мира (1949-1952), председател на Общонародния комитет за българо-съветска дружба (1957-1977), а от 1977 — негов почетен председател и други. Член на ПБ на ЦК на БКП от 1966. Депутат в ХХVІ ОНС, VІ ВНС, ІІ-VII НС. Герой на социалистическия труд (1963). Герой на НРБ (1968).

Цола Драгойчева участва активно в ликвидирането на Никола Петков и Трайчо Костов, както и на много други т.нар. "врагове на народа". Тя е привърженик на идеята България да стане 16-та република на СССР. На пленум на ЦК на БКП на 4.ХІ.1963 г., в качеството си на член на ЦК и председател на Общонародния комитет за българо-съветска дружба, тя заявява: "Още веднъж споделям възторга и радостта да работя като комунист, където ме изпрати Партията, за минаването на нашата страна в общото семейство на Съветския съюз и да бъдем една от републиките на Съветския съюз"[1]. В изкуството и културата си спечелва името на безмилостен цензор. Близка с Йосиф Кобзон. През 1971 получава Ленинска награда за мир от съветското правителство.

Мемоарите ѝ са най-подробният официален източник преди 1989 г. за положението на българите във Вардарска Македония по време и след Втората световна война и са изразител на позициите на БКП по македонския въпрос. Въпреки това, мемоарите ѝ са смятани за неверни и тенденциозни и са подложени на силна критика от страна на лидера на ВМРО Иван Михайлов.

Библиография[редактиране | edit source]

  • "Младежта и Отечественият фронт. Речи на Цола Драгойчева (1944)
  • Повеля на дълга. Спомени и размисли“ (в три части; 1972-1979)
  • Българо-съветската дружба — двигателна сила за възход на НРБ“ (1976)

Източници[редактиране | edit source]

  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  • Иванов, Д. и М. Куманов. Първа българска република (1946-1989). Енциклопедия. Изд. Земя, С:2011, ISBN 978-954-92646-2-3
  1. http://web.archive.org/20080405054510/www.geocities.com/decommunization/Articles/Hristov4.htm

Външни препратки[редактиране | edit source]

--- Министър на пощите, телеграфите и телефоните
(11 декември 1947 – 1 февруари 1957)
---