Цървена вода (община Дебърца)
Тази статия е за охридското село. За селото в Торбешията вижте Цървена вода (община Студеничани).
| Цървена вода Црвена Вода | |
 Цървена вода с църквата „Свети Атанасий“ | |
  Цървена вода | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Дебърца |
| Географска област | Дебърца |
| Надм. височина | 959 m |
| Население | 23 души (2002) |
| Пощенски код | 6344 |
| Цървена вода в Общомедия | |
Цървена вода (на македонска литературна норма: Црвена Вода, е село в община Дебърца на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е в Долна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад. Разположено е в източното подножие на планината Караорман.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Цървена вода е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Цървена вода (Tsrvéna-voda) е посочено като село с 35 домакинства с 88 жители българи.[1] Според Васил Кънчов в 90-те години Цървена вода има 30 къщи.[2] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Цървена вода е населявано от 290 жители, всички българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Църквена вода е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 30 къщи.[4]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Цървена вода има 320 българи екзархисти.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 23 жители македонци.[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 23 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Цървена вода
Ванчо Николески (1912 – 1980), писател от Социалистическа република Македония, автор на детска и юношеска литература, роден и починал в Цървена вода- Веле Митаноски (р. 1949), политик от Северна Македония, депутат от НСДП
Велян Христов Балтаков, български революционер от ВМОРО[7]- Дойчин Силянов, български революционер от ВМОРО[8]
- Йон Божинов, български революционер от ВМОРО[7]
- Митре Танев, български революционер от ВМОРО[8]
- Лазар Филчев, български революционер от ВМОРО[9]
- Пане Йосифов, български революционер, войвода на ВМОРО, по време на Илинденско-Преображенското въстание се сражава на 30 август при Цървена вода[10]
- Яне Трайчев, български революционер от ВМОРО[8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 102-103.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 254.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 31. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 164-165. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 16 септември 2007
- ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ а б в Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том IV, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 68.
| |||||||||||
