Църква Хора (Константинопол)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Църквата отвън

Църквата „Исус Христос Спасител“ в Хора или Църква Хора (на гръцки: ἡ Ἐκκλησία του Ἅγιου Σωτῆρος ἐν τῃ Χώρᾳ) е бивша църква в Константинопол.

След падането на града през 1453 г. е превърната в джамия, а днес е музей. Църквата е считана за един от най-красивите, оцелели до наши дни, образци на византийската църковна архитектура и изкуство.

История[редактиране | edit source]

Планировка на църквата
Планировка на църквата

Първоначално църквата Хора е изградена като част от манастирски комплекс, който се намира извън стените на града. След разширението на градските стени от Теодосий II през 413-414 г. тя попада в новообособеният квартал Хора откъдето получава и името си.

По-голямата част от днешният си вид, църквата придобива в периода 1077-1081 г., когато е реконструирана. През 12-ти век, църквата е частично разрушена, вероятно от земетресение. Възстановена е от севастократор Исак Комнин. Окончателният вид, в който е днес, църквата добива два века по-късно. Могъщият византийски държавник Теодор Метохит изпълва интериора на църквата с красиви мозайки и фрески, които са изпълнени в периода 1315-1321 г. Тези мозайки са едни от най-добрите примери на т.нар. Палеологов ренесанс. През 1328 г. Теодор Метохит е изпратен в изгнание от узурпатора Андроник III Палеолог. Завръщайки се в града, две години по-късно, той прекарва последните две години от живота, като монах в църквата Хора.

По време на обсадата на Константинопол през 1453 в църквата е донесена икона на Св. Богородица, която е считана за пазителка на града, за да помага на защитниците на обсаденият град.

Около 50 години след падането на града великият везир на султан Баязид II, Атик Али Паша, заповядва църквата да бъде превърната в джамия под името Карийе Джамии(Kariye Camii). След този момент повечето мозайки и фрески са заличени.

През 1948 г. е предприета програма за реставрация на Карийе Джамии, която от този момент престава да функционира като джамия. През 1958 е отворена отново за публични посещения, този път като музей под името Карийе Мюзеси(Kariye Müzesi).

Вътрешно оформление[редактиране | edit source]

Църквата Хора не е впечатляваща със своите размери, за разлика от други византийски църкви, но е уникална чрез своето вътрешно оформление и в частност с мозайките и фреските си. Площта на църквата е 742,5 m2, която се поделя между три основни части: входният Нартекс(Притвор), главният Наос и страничен Параклис. Сградата има шест купола: 2 в нартекса, 1 в параклиса и 3 в наоса.

Нартекс[редактиране | edit source]

Главният западен вход на сградата води към нартекса. Той от своя страна се дели на две части наречени ексонартекс(външна част) и есонатрекс(вътрешна част). Всяка от тях съдържа уникални мозайки.

Куполът на църквата
Христос Пантократор
Теодор Метохит представя модел на църквата на Исус Христос