Чавдар Кюранов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Чавдар Кюранов
български социолог и политик
Роден
Починал
23 март 2004 г. (82 г.)

Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластСоциология
Работил вБългарска академия на науките
Политика
ПартияБСП
Депутат
VII ВНС   XXXVI НС   XXXVII НС   XXXVIII НС   
Семейство
СъпругаИскра Панова
ДецаДеян Кюранов[1]

Чавдар Йорданов Кюранов е български социолог и политик, член на Българската социалистическа партия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 16 май 1921 г. в София. Завършва право в Софийския университет.

Научна кариера[редактиране | редактиране на кода]

От 1956 до 1965 г. е научен сътрудник в Икономическия институт при Българската академия на науките. След това постъпва на работа в Института по социология, а от 1971 до 1988 г. ръководи секция „Социология на труда“. Междувременно чете лекции по социология на труда в Софийския университет. Кюранов е професор, доктор на философските науки. Бил е заместник-председател на Международния съвет по социални науки към ЮНЕСКО.

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Кюранов е член на БКП от 1948 г. Представител на България в Икономическата комисия на Европа към ООН в Женева (1965 – 1971), старши съветник в Съвета по човешки ресурси към Държавния съвет на НРБ (1971 – 1982). През 1988 г. е изключен от БКП, но на следващата година членството му е възстановено. Член на Висшия съвет на БСП (1990 – 1998) и председател на Обединението за социална демокрация в БСП, заместник-председател на БСП (1990 – 1991).

Кюранов е един от основателите на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството (3 ноември 1988) и противник на включването на тази организация в СДС. Участва в работата на Кръглата маса – на първото консултативно и на подготвителното заседание е в делегацията на СДС, но след това напуска Клуба.

Депутат от Варна в VII велико народно събрание и заместник-председател на Комисията по демографските проблеми в този парламент. Депутат от Бургас в XXXVI, XXXVII и XXXVIII народни събрания.

Кандидат за президент от БСП на първите избори за държавен глава през 1990 г.

В края на 2003 г. Общинският съвет на БСП в Бургас иска изключването му от партията заедно с Нешка Робева, Иван Гранитски и Любомир Коларов, тъй като подкрепили на местните избори не кандидат-кмета на БСП, а дотогавашния кмет Йоан Костадинов.[2]

Умира на 23 март 2004 г.[2][3][4]

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

Списъкът подлежи на допълване.
  • Социални класи и социална стратификация. София: Наука и изкуство, 1977
  • Човешките общности: Очерци по социология на социалните общности. София: Наука и изкуство, 1982
  • (в съавторство) Днешното българско семейство. София: Наука и изкуство, 1987
  • Ръчният труд. София: БАН, 1988

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Интервюта