Чалга

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Чалгата е наричана още попфолк, турбофолк или етнопоп (на македонски и на сръбски: Турбофолк, на румънски: Manele), е термин, обозначаващ стил в популярната музика в редица балкански страни, оформил се в края на 19 век. Терминът „чалга“ се прилага преди всичко за популярната музика наследник на чалгата, обособила се като жанр в края на 80-те и началото на 90-те години на 20 век.

Съдържание

[редактиране] Произход

По форма поп-фолка се родее с балканско-ориенталската популярна етномузика. В музикознанието стилът е известен под името „етнопоп“[1][2]. Произходът на популярното му название е от арабски език през турското çalgı — свирня, музика. Въз основа на етимологията и мотивните корелати с ориенталската по характер популярна музика може да се заключи, че стилът няма славянски корени.

Етимологическото значение на думата чалга отправя към популярната развлекателна музика от времето на българското Възраждане, изпълнявана от етнически или смесени инструментални състави, наричани „чалгии“[3]. Този процес е резултат на градския начин на живот — смяна на патриархалния обществен модел с новата градска култура. Тези малки градски оркестри добиват широка популярност с участията си в разнородни тържества — от сватби до събори. Репертоарът им е подчертано еклектичен — балканска фолклорна музика, градски песни, популярни европейски миниатюри (мазурки,полки, валсове и др.). Основният момент в тези изпълнения е импровизацията.[3]

По времето на социализма (1944-89) в България на база естетическите норми на марксистко-ленинската изкуствоведска критика този жанр е забранен. Започва развитието си с появата на „Хисарския поп“, популярен още през 80-те години на 20 век.

Напоследък се правят[източник?] аналогии между чалгата и диско музиката, която набира популярност в САЩ през 70-те години на миналия век. Основният аргумент за сходството им е, че и двата стила са подходящи за танци и дискотеки, имат лесно-запомнящи се мелодии и сравнително лесни за запомняне текстове. По звучене обаче двата стила са доста различни. Изпълнителите на диско в САЩ през 70-те и сегашните поп-фолк и чалга изпълнители си приличат и по екстравагантното сценично облекло, смятано от някои за кичозно[източник?]. И диското и чалгата са силно критикувани от пресата и от много хора[източник?], като в същото време значителна част от музикалните слушатели я харесват и слушат. И при чалгата преобладава слушането на песни на места като дискотека, ресторант или заведение. Дисковете с музика са слабо-купувани от феновете на жанра. Диското и чалгата имат и още един паралел - честата поява на нови хитове предизвиква реакция на отхвърляне на повечето стари песни - често се забелязва, че песни на възраст едва една-две години са смятани за "остарели". По същия начин, по който промяната във вкусовете на публиката налагат промяна в диското и смяна на името на жанра с денс, чалгата се доразвива в така наречения поп-фолк.

[редактиране] Видни представители

Уикицитат

Списък на известни представители на този жанр, подредени по азбучен ред на фамилните им имена:

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Бележки

  1. ↑ Розмари Стателова.Седемте гряха на поп-фолка . С. 2003
  2. ↑ Венцислав Димов. Етнопопбумът. С. 2001
  3. ↑ 3,0 3,1 Елисавета Вълчинова-Чендова. Градската традиционна инструментална практика и оркестрова култура в България (Средата на XIX – краят на ХХ век). С. 2000
Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%B0%D0%BB%D0%B3%D0%B0“.
Лични инструменти