Чалга

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Чалгата, наричана още попфолк или етно поп, е музикален стил, придобил популярност на Балканите. Стилът съчетава български, арабски, турски, гръцки и ромски мелодии, както и мотиви от фламенко. Характерни за него са повтарящите се музикални и танцови ритми.

Произход[редактиране | edit source]

По форма поп фолкът (съкратено от „популярен фолк“, според някои критици „поп и фолк“, като стилова смесица) се родее с балканско-ориенталската етно музика. В музикознанието стилът е известен под името „етно поп“[1][2]. Думата чалга произлиза от турската дума çalgı— свирня, музика, която от своя страна произхожда от арабската дума шалга.[3]

Етимологическото значение на думата „чалга“ отправя към популярната развлекателна музика от времето на Османската империя и Българското Възраждане, изпълнявана от етнически или смесени инструментални състави, наричани „чалгии“[4]. Този процес е резултат на градския начин на живот – смяна на патриархалния обществен модел с новата градска култура. Тези малки оркестри добиват широка популярност с участията си в разнородни тържества – от сватби до събори. Репертоарът им е подчертано еклектичен – балканска фолклорна музика, градски песни, популярни европейски миниатюри (мазурки, полки, валсове и др.). Въпреки, че някои чалга-изпълнители не могат да четат ноти, те могат да свирят по памет. Основният момент в тези изпълнения е импровизацията.[4]

По времето на социализма (1944—1989) в България на основата на естетическите норми на марксистко-ленинската изкуствоведска критика този жанр е забранен. Започва развитието си с появата на Хисарския поп, популярен още през 80-те години на 20 век, както и с творчеството на оркестър "Кристал" от град Ямбол (с ръководител Красимир Христов), чиято солистка до втората половина на 90-те години на 20 век е Тони Дачева.

Вижте още[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Стателова, Розмари. (2003) Седемте гряха на чалгата. София: „Просвета – София“ АД, ISBN 954-01-1536-1
  2. Димов, Венцислав. (2001) Етнопоп бумът. София: „Българско музикознание“, ISBN 954-8307-14-16
  3. Colors of Enchantment: Theater, Dance, Music and the Visual Arts of the ... – Google Books. // Books.google.ca. Посетен на 2012-10-22.
  4. а б Вълчинова-Чендова, Елисавета. (2000) Градската традиционна инструментална практика и оркестрова култура в България (Средата на XIX – краят на ХХ век). София.

Външни препратки[редактиране | edit source]