Чалга
Чалгата, наричана още поп фолк или етно поп, е музикален стил, придобил популярност в България в началото на 90-те години на 20 век и съчетаващ български, арабски, турски, гръцки и ромски мелодии, както и мотиви от фламенко. Характерни за него са повтарящите се музикални и танцови ритми, а начинът на танцуване се нарича кючек.
[редактиране] Произход
По форма поп фолкът (съкратено от „популярен фолк“, според някои критици „поп и фолк“, като стилова смесица) се родее с балканско-ориенталската етно музика. В музикознанието стилът е известен под името „етно поп“[1][2]. Думата чалга произлиза от турската дума çalgı— свирня, музика, която от своя страна произхожда от арабската дума шалга.
Етимологическото значение на думата „чалга“ отправя към популярната развлекателна музика от времето на Османската империя и Българското Възраждане, изпълнявана от етнически или смесени инструментални състави, наричани „чалгии“[3]. Този процес е резултат на градския начин на живот — смяна на патриархалния обществен модел с новата градска култура. Тези малки оркестри добиват широка популярност с участията си в разнородни тържества — от сватби до събори. Репертоарът им е подчертано еклектичен — балканска фолклорна музика, градски песни, популярни европейски миниатюри (мазурки, полки, валсове и др.). Въпреки, че някои чалга-изпълнители не могат да четат ноти, те могат да свирят по памет. Основният момент в тези изпълнения е импровизацията.[3]
По времето на социализма (1944—1989) в България на основата на естетическите норми на марксистко-ленинската изкуствоведска критика този жанр е забранен. Започва развитието си с появата на Хисарския поп, популярен още през 80-те години на 20. век.
[редактиране] Бележки
- ↑ Стателова, Розмари. (2003) Седемте гряха на чалгата. София: „Просвета — София“ АД, ISBN 954-01-1536-1
- ↑ Димов, Венцислав. (2001) Етнопоп бумът. София: „Българско музикознание“, ISBN 954-8307-14-16
- ↑ а б Вълчинова-Чендова, Елисавета. (2000) Градската традиционна инструментална практика и оркестрова култура в България (Средата на XIX – краят на ХХ век). София.
