Чалънджър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Чалънджър (совалка))
Вижте пояснителната страница за други значения на Чалънджър.

Чалънджър
Чалънджър
Чалънджър излита, мисия STS-7
ОбозначениеOV-099
ДържаваСАЩ
Спечелване на договор26 юли 1972
Наречена наБританския кораб Чалънджър
СтатусУнищожена 28 януари 1986
Първи полетSTS-6
4 април 19839 април 1983
Последен полетSTS-51-L
28 януари 1986
Брой мисии10
Членове на екипажа60
Време в космоса62,41 дена
Брой орбити995
Пропътувано разстояние41 337 910 км
Изведени сателити10
Скачвания с Мир0
Скачвания с МКС0
Чалънджър в Общомедия

Космическата совалка „Чалънджър“ (на английски: Challenger) е втората американска космическа совалка от програмата „Спейс Шатъл“. Първият ѝ полет е на 4 април 1983 г. Тя извършва общо 10 полета. Последният ѝ полет е на 28 януари 1986, когато 73 секунди след излитане совалката се взривява, при което загиват всички седем души на борда. Чалънджър е заместена от совалката Индевър, която прави първия си полет през 1992, шест години след катастрофата на „Чаланджър“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Совалката е взела името си от Чаланджър – британски военен кораб използван в изследователска морска експедиция през 1870.[1]

Катастрофата[редактиране | редактиране на кода]

Чалънджър се взривява 73 секунди след излитане
Екипажът на совалката при последния полет, мисия STS-51L

На 28 януари 1986 г. сутринта, на своето десето излитане, совалката се взривява 73 секунди след старта (Max Q – моментът, в който совалката се извежда в орбита и е подложена на огромно аеродинамично натоварване). Всички седем души от екипажа загиват. Последващото разследване установява, че е имало дефект в конструкцията: използвани са гумени уплътнения, които губят еластичността си при ниски температури, а в нощта преди старта е било особено студено. В резултат от това от десния спомагателен двигател се изпуска пламък, който попада върху главния горивен резервоар (централното тяло в конструкцията) и връзката на двигателя с него. Връзката се нарушава, двигателят се откача, вследствие на аеродинамичното натоварване цялата конструкция се разпада, главният горивен резервоар се деформира и се взривява.

Полети[редактиране | редактиране на кода]

# Дата Полет Екипаж Бележки
1 4 април 1983 STS-6 Пол Уайтц (командир), Керъл Бобко (пилот), Доналд Питърсън и Стори Мъсгрейв. Извежда сателита TDRS-1. Първа космическа разходка от совалка.
2 18 юни 1983 STS-7 Робърт Крипън (командир), Фредерик Хоук (пилот), Джон Фейбиън, Сали Райд и Норман Тагард. Извежда комуникационен сателит. Сали Райд става първата американка в космоса.
3 30 август 1983 STS-8 Ричард Трули (командир), Даниел Бранденщайн (пилот), Дейл Гарднър, Гуйон Блъфорд и Уилям Торнтън. Извежда сателита Insat-1B. Първо нощно изстрелване на совалката. Гуйон Блъфорд става първият афроамериканец в космоса.
4 3 февруари 1984 STS-41B Ванс Бранд (командир), Робърт Гибсън (пилот), Брюс Маккендлес, Роналд Макниър и Робърт Стюарт. Извежда два комерсиални сателита – неуспешно. Първа космическа разходка без връзка с кораба с помощта на автономна маневрена единица (MMU). Осъществени са две такива от астронавтите Брюс Маккендлес и Робърт Стюарт с обща продължителност 12 ч. и 12 мин.
5 6 април 1984 STS-41C Робърт Крипън (командир), Френсис Скоби (пилот), Джордж Нелсън, Джеймс Ван Хофтен и Тери Харт. Сервизна мисия до научен сателит.
6 5 октомври 1984 STS-41G Робърт Крипън (командир), Джон Макбрайд (пилот), Кетрин Съливан, Сали Райд, Дейвид Листма, Марк Гарно (Канада) и Пол Скали-Пауър. Първа мисия с две жени на борда. Марк Гарно става първият канадски астронавт. Катрин Съливан е първата жена, която прави космическа разходка. Сали Райд става първата американка и втората жена в света с два космически полета. Извежда научен сателит.
7 29 април 1985 STS-51B Робърт Овърмайер (командир), Фредерик Грегори (пилот), Дон Линд, Норман Тагард, Уилям Торнтън, Лудвиг Ван ден Берг и Тейлър Уонг. Носи Спейслаб-3.
8 29 юли 1985 STS-51F Чарлс Фулъртън (командир), Рой Бриджес (пилот), Стори Мъсгрейв, Антъни Инглънд, Карл Хенице, Лорън Актън и Джон Бартоу. Носи Спейслаб-2.
9 30 октомври 1985 STS-61A Хенри Хартсфийлд (командир), Стивън Нейгел (пилот), Бони Дънбар, Джеймс Бакли, Гуйон Блъфорд, Райнхард Фурер (Германия), Ернст Месершмид (Германия) и Убо Окелс (Холандия). Носи Спейслаб Д-1. Единствения полет на совалката с екипаж от осем астронавта (рекорд за космически полет с най-многоброен екипаж). Интернационален екипаж. Гуйон Блъфорд става първият афроамериканец с два космически полета.
10 28 януари 1986 STS-51L Френсис Скоби (командир), Майкъл Смит (пилот), Елисън Онизука, Джудит Резник, Роналд Макниър, Криста Маколиф и Грегъри Джарвис. Совалката се взривява на 73 сек. след старта. Всичките седем астронавти загиват. Трябваше да изведе сателита TDRS-B.

Емблеми на полетите[редактиране | редактиране на кода]

Емблеми на мисиите на совалката „Чалънджър“
STS-6 STS-7 STS-8 STS-41B STS-41C
STS-41G STS-51B STS-51F STS-61A STS-51L

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. NASA. Challenger Background // NASA, 2000. Архивиран от оригинала на 2009-02-03. Посетен на 2007-12-25 2007.