Чарлз Гловър Баркла

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Чарлз Гловър Баркла
Charles Glover Barkla.jpg
Роден 7 юни 1877
Уайдънс, Англия
Починал 23 октомври 1944
Единбург, Шотландия
Професия физик
Известен с откриване на характеристичното рентгеново излъчване на химичните елементи
Награди Nobel prize medal.svg Нобелова награда за физика (1917)
Чарлз Гловър Баркла в Общомедия
Nobel prize medal.svg

Чарлз Гловър Баркла (на английски Charles Glover Barkla) е британски физик, носител на Нобелова награда за физика през 1917 година за откритието на характеристичното рентгеново излъчване на химичните елементи, член на Лондонското кралско дружество, и притежаващ почетна научна степен на Ливърпулския университет. Той е дълбоко религиозен, обича да пее и да играе голф.

Кратка биография[редактиране | edit source]

Баркла завършва средното си образование към Ливърпулския институт. След това постъпва в Ливърпулския университет, където учи физика и математика. През 1898 г. става бакалавър, а през следващата година и магистър по физика.

Получава изследователска стипендия през 1899 г. и започва работа в лабораторията Кавендиш, Кеймбридж под ръководството на Дж.Дж.Томсън. По-късно получава докторска степен по физика.

Първите изследвания на Баркла са свързани със скоростта на разпространение на електрически вълни по проводник но след 1902 той се посвещава на изследване на рентгеновите лъчи, които Вилхелм Рьонтген открива през 1895 г. и продължава да работи в тази област до края на живота си. Открива, че всеки отделен химичен елемент има различен спектър на рентгеново излъчване. Първи констатира, че вторичното рентгеново излъчване е два вида — разсеяни лъчи и флуоресцентно излъчване, характерно за конкретното вещество. Експериментът, който Баркла провежда през 1904 г., потвърждава, че рентгеновите лъчи са частично поляризирани електромагнитни вълни - значителен експериментален резултат, защото означава, че рентгеновите лъчи имат същата природа като светлината. Баркла има значителен принос за знанията ни за поглъщането и фотографското действие на рентгеновите лъчи, а в по-късната си работа доказва връзката между характеристичното рентгеново излъчване и придружаващото го корпускулярно излъчване.[1]

През 1907 г. Баркла се жени за Мери Естър Коуел, от която има трима сина и една дъщеря. От 1913 г. става професор по философия в Единбургския университет, Шотландия, където остава до смъртта си през 1944. През 1916 г. не признава и отхвърля квантовата теория с твърдото убеждение, че енергията не може да съществува на кванти.

Най-малкият му син загива по време на Втората световна война, здравето на Баркла след това се влошава значително и скоро след това той умира.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Баркла на страницата за Нобелови лауреати

Външни препратки[редактиране | edit source]