Чарлз Стърт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Стърт.

Чарлз Стърт
английски пътешественик
Чарлз Стърт 

Чарл Стърт - портрет от 1849
Роден: 28 април 1795
Бенгалия, Индия
Починал: 16 юни 1869
Челтнъм, Англия

Чарлз Нейпир Стърт (на английски Charles Nepier Sturt) (28 април 1795 - 16 юни 1869) английски пътешественик и колониален деятел, изследовател на Австралия.

Ранни години 1795-1827[редактиране | edit source]

Роден в Бенгалия, Индия, в семейство на служител в Британската Ост-Индийска компания. На 5-годишна възраст е изпратен в Англия на училище и впоследствие за вършва университета в Кембридж.

В началото на септември 1813 постъпва в армията и взима участие в сражението с Наполеон при Ватерлоо, а след това служи в Канада и Ирландия.

През декември 1825 година Стърт е произведен в капитанско звание, а през 1827 г. е назначен в конвой, който съпровожда каторжници в Нов Южен Уелс, Австралия. След пристигането си в Австралия Стърт е очарован от природата и климата на страната и подава молба до губернатора на Нов Южен Уелс Ралф Дарлинг да бъде оставен на служба в Австралия. Молбата му е удовлетворена и той е зачислен с чин майор в местната полиция и назначен като военен съветник в правителството на щата. В Сидни Стърт се сприятелява с други „местни“ пътешественици - Джон Оксли, Алън Кънингам и Хамилтън Юм.

Експедиционна дейност 1828-1846[редактиране | edit source]

От 1828 до 1846 провежда три експедиции и изследва обширни пространства от Южна Австралия.

Първа (кафяво) 1828-29 и втора (зелено) 1829-30 експедиции на Ч. Стърт

Първа експедиция 1828-1829[редактиране | edit source]

На 10 ноември 1828, заедно с Хамилтън Юм, двама войника и осем освободени каторжници тръгва от Сидни. Пресича Големия Вододелен хребет, спуска се по река Макуори (ляв приток на Дарлинг) и на 1 януари 1829 на запад от реката и успоредно на нея открива река Боган (ляв приток на Дарлинг). Спуска се по нея и открива река, която кръщава в чест губернатора на Нов Южен Уелс Дарлинг (2740 км, десен приток на Мъри).

Втора експедиция 1829-1830[редактиране | edit source]

В края на 1829 отново заедно с Хамилтън Юм пресича Големия Вододелен хребет, но този път на югозапад от Сидни, достига до откритата от него на 7 януари 1830 река Марамбиджи (2172 км) и по нея за една седмица се спуска до река Мъри (открита вторично от него). Продължава надолу по реката и на 23 януари, на 37°07′ ю. ш. 141°54′ и. д. / 37.116667° ю. ш. 141.9° и. д. открива устието на река Дарлинг. На 9 февруари се спуска до устието на Мъри в езерото Александрина и през май 1830 след като изминава 1700 лили нагоре по теченията на Мъри и Марамбиджи се завръща в Сидни.

Така в резултат на двете пътешествия на Стърт е открита и в общи линии изследвана речната система на Мъри и на цяла Югоизточна Австралия като цяло. Той доказва, че по западните склонове на Австралийските Алпи текат реки-хамелеони, пълноводни д дъждовни години и сезони или изцяло изчезващи по време на засушавания. Той изследва територия, по площ два пъти превишаваща Англия, и установява, че значителна част от нея е напълно пригодна за заселване и земеделия. Двете си пътешествия Стърт описва в издадената от него в Лондон през 1833 книга "Two expeditions into the interior of Southern Australia during 1828, 1829, 1830 and 1831", I-II, London, 1833.

През септември 1834 Стърт напуска Австралия и две години пребивава в Англия. През 1836 се основава колонията Южна Австралия и Стърт е назначен за главен инспектор на колонията в Аделаида. Основната му дейност се състои в съставяне на описания на новите територии с цел икономически възможности за прииждащите заселници.

През 1838 изследвал течението на Мъри от устието на левия ѝ приток р.Мита-Мита до устието на Марамбиджи.

Първи опит за пресичане на Австралия 1844-1846[редактиране | edit source]

В началото на 40-те години на ХІХ в. Стърт разработва план за пътешествие във вътрешността на континента. Той изхожда от предположения, че в тази част на Австралия има прясна вода. До този извод Стърт стига, като наблюдава птиците, които лятно време извършват миграция от южните райни на австралия на север, в нейните централни части. Тай счита, че някъде в средата на континента, около Южния тропик, има плодородни земи и голямо вътрешно езеро.

В началото на 1844 Стърт пристъпва към организирането на правителствена експедиция, целта на която е пресичането на Австралия от ют на север и блестящо се подготвя за трудното пътешествие. Основната цел обаче е откриването на нови пасища във вътрешността на континента за бурно развиващото се животновъдство в новата колония. В експедицията участват дванадесет човека с три фургона. Взети са двеста овце, единадесет коня, тридесет бика, много хранителни припаси и вода. В експедицията участва известния по късно с изследванията си в Австралия Джон Макдуъл Стюарт.

През август 1844 експедицията тръгва от Аделаида на североизток, пресича хребета Лофти (934 м) и навлиза в басейна на Мъри. Изкачва се по Дарлинг до езерото Менинди (32°21′ ю. ш. 142°20′ и. д. / 32.35° ю. ш. 142.333333° и. д.) и от там продължава на северозапад. През януари 1845 пресича Бариерния хребет (474 м), където след 40 години е открито най-голямото находище на оловно-цинкови руди в света Броукън Хил и покрай западните му склонове се насочва на север. Там Стърт открива камениста пустош, където загиват няколко човека от отряда. На 30°49′ ю. ш. 139°48′ и. д. / 30.816667° ю. ш. 139.8° и. д. открива езерото Фрум, продължава на североизток и достига до "класически" пясъчни пустини със съвършено голи дюни и бархани. В тази част на Австралия, на 29º ю.ш. открива южната част на хребета Грей. Пре януари 1845 е открит оазиса с прясна вода Роки Глен и експедицията прекарва там до края на юли 1845. От там продължава на северозапад и открива пресъхващата река Стшелецки крийк. Между нея и река Купърс крийк (около 1400 км, също открита от него) открива каменната пустиня Стърт. На 8 септември достига до 24º 40` ю.ш. в централната част на пустинята Симпсън (пустиня)Симпсън. Поради недостиг на питейна вода експедицията поема обратно, в средата на ноември се добира до оазиса Роки Глен, след още 270 мили до река Дарлинг и на 19 януари 1846 Стърт и неговите спътници се завръщат в Аделаида.

Рейдът на Стърт в Централна Австралия е велик географски подвиг, но резултатите от еспедицията му предизвикват голямо разочарование. Става съвършено очевидно, че в централната част на континента няма нито пресни езера, нито земи, пригодни за пасища. Стърт открива огромна пустиня, знойна, като Сахара, но още по-безплодна и още по-недостъпна.

Следващи години 1846-1869[редактиране | edit source]

През 1847 Стърт заминава за Англия, където за заслугите си по опознаването на Австралия през ноември е награден със златен медал от Кралското географско дружество. През 1849 издава втората си книга посветена на пътешествието му до Централна Австралия - "Narrative of an expedition into Central Australia, performed during the years 1844, 45, 46", I-II, London, 1849, която с право се счита за едно от най-хубавите географски произведения на ХІХ в.

В края на 1849 Стърт отново се връща в Аделаида и заема държавна служба в колониалната администрация. От 1853 до 1856 пребивава отново в Англия, когато е назначен за губернатор на щата Виктория, но той не заема този пост. Същата година е назначен за губернатор на щата Куинсланд и той приема.

През 1860 Стърт получава известие за гибелта на един от тримата му сина в Индия и това сериозно се отразява на здравословното му състояние. През 1863 напуска губернаторския пост в Куинсланд и се връща в Англия. Там той живее в Челтнъм още шест години и умира 16 юни 1869.

Памет[редактиране | edit source]

Неговото име носят:

Източници[редактиране | edit source]