Чарлс Менсън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Чарлс Менсън
американски престъпник
Чарлс Менсън 
Роден: 12 ноември 1934 г. (1934-11-12) (79 г.)
Синсинати, Охайо, Флаг на САЩ САЩ

Чарлс Менсън (на английски: Charles Manson) е американски престъпник, известен като главатаря на псевдокомуната „Семейство Менсън“, зародила се в Калифорния в края на 1960-те год.

Намерен е за виновен за съучастие в убийствата на бременната Шарън Тейт (съпруга на известния режисьор Роман Полански), Лено Ла Бианка и Розмари Ла Бианка, извършени от членове на групата по негово разпореждане. Първоначално е осъден на смърт, но през 1972 г. Върховният съд на Калифорния отменя налагането на смъртни присъди и Менсън получава доживотен затвор.

Името на Менсън се свързва с „Хелтър Скелтър“ — израз, заимстван от едноименната песен на „Бийтълс“. Интерпретацията на Менсън върху текста на песента е, че тя описва апокалиптична расова война, чието начало би се катализирало от неговите убийства. Тази връзка с рок музиката затвърждава образа му в популярната култура на емблема на умопомрачението, насилието и макабрата. „Хелтър Скелтър“ е заглавието, под което прокурорът по делото срещу Менсън, Винсънт Булиоси, издава книга за убийствата му.

По времето, когато комуната започва да се заражда, Менсън е безработен бивш затворник, прекарал половината си живот в изправителни учреждения. Малко преди да започне да извършва убийствата, той е слабо известен певец в Лос Анджелис. Това се дължи до голяма степен на случайно запознанство с Денис Уилсън, който е член на „Бийч Бойс“. Неговите песни получават по-широко търговско разпространение, след като вече е обвинен в нарушаване на закона. По-късно рок групи и музиканти като „Гънс Ен' Роузис“ и Мерилин Менсън правят кавър версии на негови парчета.

Смъртната присъда на Менсън е автоматично заменена с доживотен затвор, когато решение от 1972 г. на Върховния съд на Калифорния временно отменя смъртното наказание. Евентуалното възстановяване на смъртната присъда в Калифорния не повлиява на Менсън, който понастоящем е в щатския затвор Коркоран.

Детство[редактиране | edit source]

Роден от 16-годишната неомъжена Катлийн Мадокс, в болница в Синсинати, Менсън е бил наречен "Безименния Мадокс"[1]. В рамките на няколко седмици той е бил записан като Чарлс Майлс Мадокс[2][3][4]. За известен период от време след неговото раждане, майка му е била омъжена за обикновен работник на име Уилиям Менсън, чиято фамилия е била дадена на момчето. Биологичният баща на детето изглежда е бил т. нар. "Полковник Скот", срещу когото Катлийн Мадокс подава иск за извънбрачно дете и стигат до съдебно споразумение през 1937 година. Вероятно момчето никога не е познавало баща си. Няколко твърдения от досието на Менсън от 1951 г. от Националното училище за обучение на момчета във Вашингтон, което той е посещавал 7 месеца, намекват за възможността "Полковник Скот" да е афро-американец. Това включва и първите две изречения от раздела за семейството му: "Баща: неизвестен. Твърди се, че е цветнокож готвач на име Скот, с когото майката на момчето е имала контакт по време на бременността." Когато през 1971 г. бил разпитан относно тези официални данни от прокурора Винсънт Булиоси, Менсън категорично отрекъл неговия биологичен баща да е от афро-американски произход.

Твърди се, че майката на Менсън е била алкохоличка. Според член на семейството, тя веднъж продала сина си за кана с бира на бездетна сервитьорка, от която няколко дена по-късно чичото на момчето го върнал. Когато майката на Менсън и брат й са осъдени за обир на бензиностанция в Чарлстън, Западна Вирджиния, през 1939 година, момчето е оставено при леля си и чичо си в Макмеън, Западна Вирджиния. След предсрочното освобождаване на Катлийн през 1942 г., тя връща сина си и живее с него в порутени хотелски стаи. Самият Менсън по — късно определя прегръдката на майка си след излизането й̀ от затвора, като неговия единствен, щастлив детски спомен.

През 1947 г. Катлийн Мадокс искала да настани сина си в дом за отглеждане, но не могла да намери такъв. Съдът го настанил в училището за момчета Жибо в Тера Хоут, Индиана. След 10 месеца той избягал оттам и отишъл при майка си, която обаче го отхвърлила.

Първи престъпления[редактиране | edit source]

С извършването на кражба на магазин за хранителни стоки, Менсън се сдобива с пари, с които може да си позволи хотелска стая. Серията от кражби, при една от които той открадва колело, приключва, когато го залавят в действие. Той е изпратен в център за непълнолетни в Индианаполис. Неговото бягство след само 1 ден, води до повторното му залавяне и пренастаняване в Бойс Таун. 4 дена след пристигането му там, той пак бяга с друго момче. Двамата извършват въоръжен грабеж 2 пъти, на път към дома на чичото на момчето. Хванат по време на втория от последователните му грабежи на хранителни магазини, Менсън (едва на 13 години) е изпратен в момчешко училище в Индиана, където по — късно твърди, че е бил сексуално малтретиран[5]. След много провалени опити, през 1951 година той бяга с още две момчета.

Тримата са заловени в Юта, шофирайки към Калифорния, с откраднати от тях коли. Успяват да оберат няколко бензиностанции по пътя. За престъплението, което е извършил — преминаването на щатските граници с открадната кола — Менсън е изпратен във Вашингтон, окръг Колумбия в Национално Обучително момчешко училище. Въпреки 4 години на обучение и резултат на тест за интелигентност 109, той е неграмотен. След това социален работник го определя за агресивно асоциален[6].

Източници[редактиране | edit source]

  1. Bugliosi, Vincent with Gentry, Curt. Helter Skelter — The True Story of the Manson Murders 25th Anniversary Edition, W.W. Norton & Company, 1994. ISBN 0-393-08700-X.
  2. ^ Emmons, Nuel. Manson in His Own Words. Grove Press, New York; 1988. ISBN 0-8021-3024-0. Page 28. (If link does not go directly to page 28, scroll to it; "no name Maddox" is highlighted.)
  3. a b c Smith, Dave. Mother Tells Life of Manson as Boy. 1971 article. Retrieved June 5, 2007
  4. Reitwiesner, William Addams. Provisional ancestry of Charles Manson.. Retrieved April 26, 2007
  5. Emmons, Nuel. Manson in His Own Words. Grove Press, New York; 1988. ISBN 0-8021-3024-0
  6. Bugliosi, Vincent with Gentry, Curt. Helter Skelter — The True Story of the Manson Murders 25th Anniversary Edition, W.W. Norton & Company, 1994. ISBN 0-393-08700-X.