Чарлс Райкрофт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Чарлс Райкрофт
Charles Frederick Rycroft
английски психиатър и психоаналитик
Роден
Починал
24 май 1998 г. (83 г.)
Лондон, Великобритания

Националност Великобритания
Учил вУниверситетски колеж Лондон
Научна дейност
ОбластПсихология
Учил приЕла Шарп, Силвия Пейн
ПовлиянРоналд Фейърбърн, Доналд Уиникът

Чарл Фредерик Райкрофт (на английски: Charles Frederick Rycroft) е английски психоаналитик и психиатър.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 9 септември 1914 година в Бейсингстоук, Великобритания, но израства в Хемпшир. Баща му Ричард е баронет (най-нисшата наследствена титла). Учи в колежите Уелингтън, Тринити и Кеймбридж, като завършва през 1936 г.

Докато е в Кеймбридж, Райкрофт се изявява като комунист и там Карин Стивън го подтиква да започне психоаналитично обучение. Година по-късно (1937) той започва медицинско и психоаналитично обучение. Започва обучителната си анализа с Ела Шарп, но след като тя умира, я продължава със Силвия Пейн. Докато се обучава, измисля шега за „остротата“ и „болките“ в аналитичното обучение (на английски език фамилията на Ела Шарп се пише Sharpe, което се произнася като Sharp – „остър“ и тази на Силвия Пейн – Payne се чете като думата болка – pain)[1]. Завършва през 1945 г.

През 1949 г. става асоцииран член на Британското психоаналитично общество, а три години по-късно и пълен член. От 1954 започва да обучава аналитици на свой ред. В периода 1952 – 1954 е библиотекар заедно с Масуд Хан, а после и научен секретар (1956 – 1959). При него се анализират известни фигури като Роналд Лейнг, Питър Ломас и Алан Тусон.

Райкрофт практикува като психоаналитик от 1947 г., но започва да се разочарова от съперничеството между поддръжниците на Мелани Клайн и тези на Ана Фройд(виж Спорни дискусии).[1] Той е повлиян от Роналд Фейърбърн и Доналд Уиникът в развиването на своите собствени възгледи.[2]

През 1968 г. напуска Британското психоаналитично общество, чувствайки че „реалната сила в обществото принадлежи на хора, чийто ценности не одобрява...техния начин на правене на бизнес и занимаване със спорове ми е изцяло чужд“.[3]

Умира на 24 май 1998 година в Лондон на 83-годишна възраст.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Rycroft, Charles (Ed.). (1967). Psychoanalysis observed. New York: Coward.
  • Rycroft, Charles. (1968). Anxiety and neurosis. London: Allen Lane.
  • Rycroft, Charles. (1968). A critical dictionary of psychoanalysis. London: Nelson.
  • Rycroft, Charles. (1968). Imagination and reality. London: Hogarth Press.
  • Rycroft, Charles. (1971). Wilhelm Reich. New York: Viking.
  • Rycroft, Charles. (1979). The Innocence of dreams. London: Hogarth Press.
  • Rycroft, Charles. (1985). Psychoanalysis and beyond. London: Chatto.
  • Rycroft, Charles. (1991). Viewpoints. London: Hogarth.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Jeremy Holmes Obituary: Dr Charles Rycroft Independent Saturday, 6 юни 1998 г
  2. Fuller, Peter. Introduction to Psychoanalysis and Beyond. Chatto & Windus, 1985., p18-21
  3. Rycroft, Charles. Psychoanalysis and Beyond. Chatto & Windus, 1985., p206

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]