Часовникова кула

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Часовниковата кула в Ново село, Видинско

Часовникова кула е кула, на която има поставен 1 или повече (често 4) часовника. Тя може да бъде част от друга постройка като кметство или от комплекс постройки, но много от тях са самостоятелни сгради. Често камбанариите на църквите са едновременно и часовникови кули.

Часовниците на часовниковите кули обикновено отбелязват кръглите часове с камбанен звън или с кратка мелодия.

История[редактиране | edit source]

В миналото часовниковите кули играят важна роля, тъй като до средата на 20 век повечето хора нямат джобен или ръчен часовник. Кулите са изграждани в центровете на населените места и често са най-високите постройки в селищата.

На 31 декември 2004 на върха на Двореца на науката и културата във Варшава, Полша са добавени 4 броя 6,3-метрови часовници и така сградата става най-високата "4-лицева" и втората по височина часовникова кула в света.[1] Сградата NTT DoCoMo Йогоги Билдинг със своите 240 метра е с 10 метра по-висока и е най-високата часовникова кула в света. Други известни часовникови кули в света са Спаската кула в Московския кремъл и Часовниковата кула на Уестминстър (Биг Бен) в Лондон.

В България[редактиране | edit source]

По българските земи часовниковите кули се появяват през 14 век, като част от пътните станции (мензилханета). Несъмнено вносът е осъществен от западноевропейци намиращи се на служба в Османската империя. Впоследствие часовниците се превръщат в регулатор и на религиозните практики - мюсюлманската и християнската манастирска. По това време часовникови кули вече е имало в почти всеки български град. Били монтирани и в някои манастири - Рилски, Бачковски, Зографски. През 19 век градските часовници вече обикновено се използвали за урегулиране на дейностите в градските чаршии и затова на много места тяхното строителство се осъществявало по инициатива на българските еснафи.

Галерия[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. History of PKiN in a nutshell.

Източници[редактиране | edit source]

  • Тулешков, Н. Крайпътната архитектура на Късното средновековие. В:Българско архитектурно наследство,1,1994, стр. 50-58.

Вижте също[редактиране | edit source]