Чепеларе

Чепеларе е град и известен зимен курорт в южна България. Намира се в област Смолян, на 10 km северно от курортния комплекс Пампорово и на около 75 km южно от Пловдив. Градът е административен център на община Чепеларе.

Училище в Чепеларе

Съдържание

1 География
2 История
3 Религии
4 Културни и природни забележителности
- 4.1 Музеи
5 Личности
6 Литература
7 Събития
8 Източници
9 Външни препратки
10 Галерия

[редактиране] География

Чепеларе се намира в Родопите. През Чепеларе протича река Чая.

[редактиране] История

От 1879 до 1 януари 1895 година от Чепеларе са изселени 30 семейства със 145 жители-помаци в Източна Тракия.^[1] Според преброяването на населението в Царство България през 1910 година, към 31 декември същата година в Чепеларе живеят 625 помаци.^[2]

През 1880 г. се открива пощенска станция и е прокаран телеграф. През 1921 г. градът е електрифициран. Местното туристическо дружество е основано през 1934 г. и носи името „Студенец“. ^[3] През 1950 г. е създаден пещерен клуб. ^[4]

[редактиране] Религии

Населението е съставено от различни български етнически групи и общности, мюсюлманска общност от помаци изповядващи ислям и християнска общност изповядващи източно-православие. В града живеят и представители на ромската етническа група.

[редактиране] Културни и природни забележителности

В района на Чепеларе се намира Мечи чал, най-дългата и една от най-добрите писти за алпийски ски в България. ^[5]

[редактиране] Музеи

В Чепеларе е уникалният за страната Музей по спелеология и български карст.

[редактиране] Личности

Екатерина Дафовска - олимпийска шампионка по биатлон от Зимните Олимпийски игри - Нагано'98;
Мехмед Кьорходжа, родопски помак войвода-управник на Смолянско-Ахъчелебийска околия, управлявал мирно областта в периода 1750 г.-1779 г.;
Кара Ибрахим, родопски помак войвода-управител на Рупчоска нахия, управлявал областта в периода 1798г.-1832 г.;

[редактиране] Литература

Васил Дечев, „Миналото на Чепеларе“ , София, кн.I, 1928 г. и кн.II, 1936 г. ;

[редактиране] Събития

[редактиране] Източници

↑ Райчевски, Стоян [1998] (2004). Българите мохамедани (70/100/16), II (на български), София: Национален музей на българската книга и полиграфия, стр. 100. ISBN 954-9308-51-0.
↑ Райчевски, Стоян [1998] (2004). Българите мохамедани (70/100/16), II (на български), София: Национален музей на българската книга и полиграфия, стр. 101. ISBN 954-9308-51-0.
↑ http://bgrod.org/Geografia/index.php?p=chepelare&page=chepelareist bgrod.org
↑ http://www.terranatura.hit.bg/bgmus/chepelare.htm terranatura
↑ http://www.xtdev.com/ski/bgresorts_bg.php?men=6&res=chepelare xtdev