Чепеларска река

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за река Чая. За индуистката богиня със същото име вижте Чая (богиня).

Чепеларска река
Chaya river.jpg
Изглед от Чепеларска река в Асеновград
Дължина 86 km
(39-то място в България)
Разположение България
Област Смолян
Община Чепеларе
Област Пловдив
Община Асеновград
Община Родопи
Община Садово
Извира от курорта "Пампорово",
Западни Родопи
Образувана от
41°39′06″ с. ш. 24°41′47″ и. д. / 41.651667° с. ш. 24.696389° и. д.
Надм. в-на на извора 1 550 m
Влива се в десен приток на МарицаБяло (Егейско море)
42°09′24″ с. ш. 24°53′53″ и. д. / 42.156667° с. ш. 24.898056° и. д.
Надм. в-на на устието 148 m
Водосборен басейн 1 010 km2 (1,9% от водосборния басейн на Марица)
Среден отток 12 m3/s (при с. Бачково)
Чепеларска река в село Бачково

Чепеларска река (до 1942 г. Чая, до 1945 г. Асеница) е река в Южна БългарияОбласт Смолян, община Чепеларе и Област Пловдив, общини Асеновград, Родопи и Садово, десен приток на река Марица. Дължината ѝ е 86 km, която ѝ отрежда 39-то място сред реките на България. Отводнява източните склонове на рида Чернатица, северозападните части на Преспанския дял и рида Добростан на Западните Родопи.

Географска характеристика[редактиране | edit source]

Извор, течение, устие[редактиране | edit source]

Чепеларска река води началото си от 1 550 м н.в. в курорта "Пампорово". От извора си до село Хвойна тече на север, след това до село Бачково — на североизток, а след селото и до устието си — отново на север. От извора до град Асеновград протича в тясна, дълбока и красива долина, по която има две малки долинни разширения — в районите на град Чепеларе и село Хвойна. След Асеновград реката навлиза в Горнотракийската низина, където коритото ѝ става широко и песъчливо и от него наляво и надясно се отделят напоителни канали. Влива се отдясно в река Марица на 148 m н.в., на 2,5 km южно от село Рогош, Община Марица.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | edit source]

Площта на водосборния басейн на реката е 1 010 km2, което представлява 1,9% от водосборния басейн на Марица, а границите на басейна ѝ са следните:

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • → Никалски дол
  • ← Янчова река
  • → Керечменска река
  • → Камбурска река
  • → Сивкова река
  • ← Изворски дол
  • → Пичуров дол
  • → Вълчи дол
  • ← Лопухска река
  • ← Богутевска река
  • → Брезовско дере
  • ← Острицки дол
  • → Бурви дол
  • ← Василковски дол
  • ← Куцева река
  • → Забърдовска река
  • → Белия дол
  • → Михаилско дере
  • ← Селското дере
  • → Орещица (Орешецка река)
  • ← Тодорова река
  • → Реката
  • ← Лютидол
  • Юговска река
  • → Улендол
  • → Дъсков дол
  • → Оршин дол
  • → Раздол
  • Луковица

Хидроложки показатели[редактиране | edit source]

Реката е с дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е в периода април-май, а минимумът — август. Среден годишен отток при село Бачково — 12 m3/s, като през горещите летни месеци оттокът под под 1 m3/s.

Селища[редактиране | edit source]

По течението на реката са разположени 6 населени места, в т.ч. 2 града и 4 села:

Стопанско значение, екология[редактиране | edit source]

Водите на реката се използват за електродобив (обща максимална мощност 8300 KW/h) — ВЕЦ "Чепеларе", "Асеница І" и "Асеница ІІ", а в Горнотракийската низина — за напояване и отчасти за промишлено водоснабдяване. След село Катуница коритото на реката е обезопасено срещу наводнения с водозащитни диги.

По долината на реката, на протежение от 59,3 км, от Асеновград до село Проглед преминава участък от второкласен път № 86 от Държавната пътна мрежа ПловдивСмолянРудозем — КПП "Еледже".

В края на XX век водите на реката са силно замърсени от оловно-цинковите флотации в Лъки, но с изчерпването на рудниците замърсяването намалява. За това спомага и изграждането на пречиствателни станции от предприятията по поречието. Битовото замърсяване продължава да е фактор. Водите са чисти, но остатъците от рудата (финия, необичаен за реката пясък) могат да бъдат срещнати по поречието на реката.

Етимология[редактиране | edit source]

Реката носи името си по названието на град Чепеларе, предишното име Асеница — по името на Асеновград, а третото име (Чая) получава от множеството липи по поречието си.

Вижте още[редактиране | edit source]

Топографска карта[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]