Червената капела

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Червената капела.

Мемориална плоча на бойците от съпротивата пред сградата на бившия имперски военен съд в Берлин

Червената капела (нем. Rote Kapelle) e прякор, с който Гестапо назовава анти-нацисткото съпротивително движение, което действа в Нацистка Германия също както и на един от най-известните случаи в историята на съветската шпионска мрежа в хода на Втората световна война, известен също и като Червеният оркестър.[източник? (Поискан преди 49 дни)]Дирижираната от СССР група в Западна Европа е разкрита от немското контраразузнаване в лицето на Валтер Шеленберг, под прякото ръководството на Райнхард Хайдрих.[1]

ЧЕРВЕН ОРКЕСТЪР Германското название на антинацистката група Съпротива, а също и разузнавателна организация, действаща през годините на Втората световна война в Германия и ръководена от съветските специални служби. Организацията е главният източник на информация за съветското разузнаване от окупираната от германците Европа. Състои се от няколко независими групи, създадени от ГРУ – съветското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ. Членовете работят или са проникнали в ключови политически или военни служби, включително в германското Министерство на авиацията и икономиката, Главното командване на въоръжените сили, АБВЕРА – агенцията на германското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ. Един от членовете на групата е офицер, който служи в Генералния щаб на германските военновъздушни сили, а друг работи в шифров отдел на началник-щаба на армията. Подобно на повечето шпионски организации през войната Червеният оркестър повече създава легенди, отколкото доставя достоверни разузнавателни сведения. Легендите са затвърдени и от следвоенната съветска пропаганда, която издига Червения оркестър до олимпийски висини. Няма съмнение, че членове на мрежата са осигурявали ценни разузнавателни сведения за германската авиационна мощ и движението на армията на Източния фронт. Но военните сводки не поддържат твърденията, че мрежата е осигурила на Червената армия разузнавателна информация, която е струвала на германската армия 200 000 убити. Историята на Червения оркестър е дълбоко трагична. Много от членовете са млади идеалисти – германци, които ненавиждат Адолф Хитлер. Фактът, че са германци, които са предали родината, събужда невероятна жажда за мъст при залавянето им. Те са били измъчвани и жестоко убивани – много от тях са обезглавени. Отношението на съ­отечествениците им към тях е различно. Много западногерманци ги презират за предателство на интересите на Германия, а комунистическите власти в ГДР едва ли не ги канонизират за помощта им към Съветския съюз. Сред членовете е и американката Милдрид Фиш, родена в Милуоки, Уисконсин. В Уисконсинския университет тя се запознава с германски икономист Арвид Харнак. Оженват се и през 1929 г. тя заминава с него в Германия. Харнак е назначен за главен съветник в Министерството на икономиката и през 1937 г. става член на нацистката партия. По това време той вече е "скрит" комунист и е възможно да е бил в контакт със съветското разузнаване. Когато Хитлер идва на власт, Арвид и Милдрид Харнак съставят ядрото на групата Съпротива срещу нацисткия режим, която по-късно става основа на Червения оркестър. Те помагат на евреи да бягат от Германия и предават на руснаците и американците съответно от руското и американското посолство в Берлин икономическа разузнавателна информация. През септември 1939 г., в самото начало на Втората световна война, техните другари организират саботажи в германски фабрики и издават нелегален вестник. Шпионажът се извършва от групи на организацията в Германия и окупираните Белгия, Франция и Холандия. Някои изследователи смесват Червения оркестър и ШПИОНСКИЯ КРЪГ ЛУСИ – съветска мрежа, която функционира в Швейцария и има групи в Испания и Югославия. Но, така или иначе, ядрото на Червения оркестър е в Германия, където до войната съветското разузнаване активно вербува агенти сред немските комунисти. Ръководители на довоенните шпиони са Леополд Трепер и Анатолий Гуревич, които използват обучени от руснаците радисти. Връзка с Трепер и Гуревич поддържа Урсула Кучински (вж. СОНЯ), която по-късно помага на КЛАУС ФУКС и Александър Радо – основни членове на шпионския кръг Луси. Гуревич е офицер от ГРУ с КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ Кент. Той ръководи белгийската група в Брюксел. Трепер с кодовото наименование Ото е съветски РЕЗИДЕНТ за Европа. Според някои сведения той е назначен през 1937 г. на мястото на избягалия на Запад ВАЛТЕР КРИВИЦКИ. На всички шпионски групи в абвера дават общото на­именование Червен оркестър. (Съществуват още Арденски оркестър и Морски оркестър.) Използването на музикалната метафора продължава и лидерът на мрежата е наречен Диригент, шпионският късовълнов предавател е ПИАНО, а радиооператорът – ПИАНИСТ. Червен определя симпатиите на оркестъра, тъй като първият предавател, открит от абвера, изпраща съобщения за Съветския съюз, а не за Великобритания. (Съветското разузнаване използва пиано и пианист в същия смисъл.) На 26 юни 1941 г., 4 дни след германското нападение над Съветския съюз, пеленгатор, задействан от абвера в Берлин, открива таен радиопредавател, който е в контакт с Москва – вероятно действащ от Белгия. Трима от членовете на кръга са арестувани, но Трепер е освободен, тъй като германците приемат че е бизнесмен от Франция. Трепер (Големият шеф, както го наричат в абвера) успява да предупреди някои от другите групи. През юли 1942 г. следват нови арести. В Хамбург са набелязани 85 заподозрени, а в Берлин – 118. От първата вълна арестувани АГЕНТИ двама се самоубиват в аре­ста, 8 са обесени, а 41 – обезглавени. Сред обезглавените е и Милдрид Фиш Харнак. Последните є думи, записани от затворническия свещеник, били: "А аз обичах Германия толкова много." (През 1964 г. източногерманското правителство издава възпоменателни ПОЩЕНСКИ МАРКИ, с които оказва чест на нея и на други за работата им.) От август до октомври 1942 г. германците започват "радиоигра" с помощта на няколко заловени агенти, които не издържат на мъченията и дават съгласието си да им сътрудничат. За тази цел в ГЕСТАПО е сформирано специалното подразделение Зондеркомандо Червен оркестър (Sonderkommando Rote Kapelle). В следвоенното изследване на ЦРУ за Червения оркестър се казва, че информацията им е щяла да бъде по-добре използвана от руснаците, ако не е било недоверието на Йосиф Сталин към всичко германско. Твърди се, че Червеният оркестър например е предупредил Съветския съюз за планираното германско нападение през юни 1941 г., но Сталин не обръща внимание на информацията. Проучването на ЦРУ проследява дейността на Червения оркестър в Европа чак от 1930 г. По време на войната мрежата се разпростира извън Германия – в Белгия, Холандия, Франция, Швейцария и Италия. "Открити са следи, се казва в проучването на ЦРУ, ...в Англия, Скандинавия, Източна Европа, Съединените щати и на други места." Трепер е заловен и ПРЕВЕРБУВАН. Той се връща в нелегалната Съпротива и се опитва да продължи изпращането на информация за Москва. Той остава жив. През 1969 г. членовете на Червения оркестър посмъртно са удостоени със съветския орден Червено знаме.[източник? (Поискан преди 49 дни)]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Шеленберг, Валтер. Лабиринт. АТИКА, ISBN 954-729-240-4, 2007.