Червената църква

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Червената църква - Перущица
Red Church, Bulgaria 2013.jpg
Вид на храма раннохристиянска базилика
Страна България
Населено място Перущица
Вероизповедание Православие - Българска православна църква
Епархия Пловдивска епархия
Тип на сградата базилика с четериконхален план
Архитектурен стил византийски
Време на изграждане V - VI век н.е.
Съвременен статут недействащ храм, паметник на културата
Съвременно състояние реставрирана, развалини

Червената църква или Червената черква е недействаща, ранносредновековна, ранновизантийска базилика в близост до Перущица.

Местоположение[редактиране | edit source]

Руините на „Червената черква“, наричана така от местното население, се намират на близо километър от гр. Перущица, в полите на Родопите, на приблизително 20 км. в посока юго - запад от областния център Пловдив. До обекта се стига по пешеходна алея в ляво от главния път (в посока град Перущица), пред която има малка паркинг площадка. Има маркировъчна табела при отбивката от асфалтирания път към черквата.

История[редактиране | edit source]

Повечето от нашите и чуждите изследователи се обединяват около идеята, че „Червената църква“ край Перущица е била изградена в края на V или началото на VI век при управлението на император Анастасий I.

Веднага след свикания Вселенски събор в Сердика (на „Помирението“), 343 г.н.е., в цяла Тракия започнало строителство на култови сгради, сред които имало и такива, предназначени да съхраняват паметта на мъчениците, загинали за утвърждаване на християнството. Мястото е внимателно подбрано. “Червената църква” е построена в близост до старо езическо светилище, в непосредствена близост до важния византийски град Филипопол (дн. Пловдив). До най-важните пътища от Тракия за Бяло море, и от Константинопол за Западна Европа. Предполага се, че храмът е бил известен в миналото с изцелителните мощи на християнски мъченик, загинал за утвърждаване на вярата по тези земи. Храмът се е казвал "Света Богородица", но е станал известен като „Червената църква“ заради типичните римски тухли и розов хоросан, от които е изграден.

Архитектура[редактиране | edit source]

Централната и най-висока част на църквата е 4-конхалната зала – около централен квадрат са разположени на запад, север и юг по 1 конха (полуцилиндрична ниша, покрита с купол в стената). На изток в 4-та конха е разположена олтарна апсида, пред която е оформено предабсидно пространство. Извънредно високите и удължени конхи поддържат полусферичен купол, издигнат върху стълбове с хоризонтално сечение във формата на Г(L). Северната и южната конхи за заобиколени със засводени полукръгли коридори. На запад наосът (централната квадратна зала) завършва с два нартекса и портик пред тях. Симетрията на сградата се нарушава от двете, придадени от юг и север отделения. Вътрешният нартекс осигурява връзка с долепеният до него параклис, заваршващ с апсида на изток. Външният нартекс се свързва с малък баптистерий, изграден на запад. Басейнът (купел) е облицован с розов мрамор. Всички помещения били засводени. Размерите на църквата са доста големи – 32/26 метра. Съчетани с оригиналното пространство изграждане, те свидетелстват за една изключителна по замисъл и изпълнение архитектурна творба.

Червената църква“ била богато украсена. Подът ѝ бил покрит с мозайка, а стените до известна височина облицовани с мраморни плочи, над които следвали стенописи. Специалистите смятат, че откритите два пласта стенописи са изработени между VI и XI век.

Днес са запазени само отделни стени и части от купола. Достигнала до наши дни като величествени руини, църквата е един от най-забележителните раннохристиянски паметници в Югоизточна Европа.[1]

Други[редактиране | edit source]

Други паметници на раннохристиянската и ранновизантийска архитектура в България:

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Панайотова, Д. Червената църква, Наука и изкуство, С. 1956, стр. 5-10.