Червен брег

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Червен брег
Червен брег (България)
Red pog.png
Червен брег
42° с. ш. 23° и. д. / 42.3° с. ш. 23.167° и. д. (G)
Общи данни
Население 1 235 (ГРАО, 2010-12-15)*
Землище 29,923 km²
Надм. височина 558 m
Пощ. код 2629
Тел. код 07035
МПС код КН (Кн)
ЕКАТТЕ 80491
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Дупница
Методи Чимев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Червен брег
Иванка Черешарска
(ГЕРБ)
За града в област Плевен вижте Червен бряг

Червен брег е село в Западна България. То се намира в община Дупница, Област Кюстендил.

Съдържание

[редактиране] География

Изглед към село Червен брег от пътя

Намира се на пет километра източно от град Дупница, между планините Верила и Рила, по поречието на река Джубрена. Разположено е в средата на Горно поле. Землището му е 29 923 дка. Купно село.

Климат — умерен, преходно-континентален, със средиземноморско влияние. Зимата е къса и не много студена. Пролетта започва рано и към 10-15 март температурите се вдигат над 5 градуса. Лятото е продължително, сухо и топло. Есента е слънчева и суха, хубавото време се задържа до края на м.ноември. [1]

Името на селото произхожда от червения рид над селото, който се отличава със керемиденочервен цвят на земята. До 1966 г. селото се нарича Червени брег, а от 1966 г. - се изписва без и — като Червен брег.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици : Община Червени брег (1883-1958), Община Сапарева баня (1958-1959), Община Крайници (1959-1978), Община Станке Димитров (1978 - 1992), Община Дупница (от 1992 г.). [2]

[редактиране] Население

Година 1963 2007 2010
Население 2500 1336 1235

[редактиране] История

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от антично селище в землището, на 1 км. западно от селото, около параклиса "Свети Рангел" свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност. Червен брег е старо антично и средновековно селище,но все още не е ясно кой пръв съобщава за това,както и няма изследвания за такова селище. Възникнало е като крайпътна станция на древния път, свързващ Драч, Скопие, Велбъжд, Германея, Самоков, Филипополис и Цариград. Тогава се е наричало Villa Ragik Pubac.

През Средновековието селото е било разположено на платото на десния бряг на река Джубрена в местността "Драгне" , като вероятно носи същото име, като впоследствие се премества по надолу, от двете страни на реката. Има документирани сведения от 1502 г., когато през селото е минал дубровчанинът Петанчин, секретар на унгарския крал Владислав, често изпращан с дипломатически мисии в Цариград.[1]

На 7 януари 1531 г. Бенедикт Курипешич, придружаващ немски, чешки и унгарски дипломати на път за Цариград, минава през селото. Той отбелязва следното : "Стигнахме до с. Червен брег по един лош път, през една планина, до един хубав мост". [2]

В турски данъчни регистри от 1570 г. е записано с името Саруяр. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано като Саръ яр. В руска триверствота карта от 1878 г. името на селото фигурира като Цырвени брѣгъ.

Първото училище в селото е открито около 1813-1814 г. През 1848 г. в църковния двор е построена нова училищна сграда. През 1836 г. през района минава френският изследовател Ами Буе, който пише : "Пътищата са два — от главния конак в с.Червени брег единият минава през Дупница, а другият продължава направо — от по прек, за Бинека, дето също е имало главен конак".

През 1874 г. е построена църквата "Свети Никола", на мястото на по стара паянтова такава.

Преди Освобождението селото брои стотина къщи. В землището му са разположени 12 турски чифлика : на Аджията, на Дуко, Марковия, на Амзата, на Бекир ефенди, Зубрековия и др. След Освобождението селяните изкупуват имотите на турските чифликчии, и на тяхно място възникнали нови крупни земеделски стопанства : на Зашо Попов, Марко Мавров, мите Кавдански, Тодор болюков и др.

През 1880 г. е построено ново двуетажно училище, но същото е паянтово и през 1891-2 г. на негово място е построена масивна училищна сграда. Двама души от селото загиват по време на Сръбско българската война през 1885 г. През 1897 г. селото e пометено от голямо наводнение, резултат от 56 дневни непрекъснати дъждове.

През 1906 г. след самооблагане, селото закупува от евреина Самуил Арие, четири гори в Рила : "Дупнила", "Коджа-карица", "Едигьол" и "Рупите". През 1911 г. е основано селското читалище. В Балканската и Междусъюзническата война (1912-1913) селото дава 24 жертви, във Първата световна война (1814-1818) - още 26 жертви.

През 1926 г. е образувана всестранна кооперация. В края на 1930- те години е построена нова училищна сграда в центъра на селото. През този период са изградени и водопровод, селото е частично електрифицирано, построен е каменният мост под селото. През 1947-1948 г. е построен промкомбинат в центъра на селото, оформен е Парк на младежта. През 1949 г. са открита телеграфо-пощенска станция и радио-възел.

През 1948 г. е учредено ТКЗС"Коста Петров". През 1956-1960 г. то се уедрява с ТКЗС в с.Крайници.

поради близостта до общинския център Дупница миграционните процеси не са особено активни. Перспективите на селото са свързани с развитието на селскостопанското производство, селския и най-вече поклоннически туризъм. В землището на селото е единствената средновековна църква на територията на Община Дупница, както и множество други култови обекти — възрожденска църква, параклиси и оброчища.

[редактиране] Културни и природни забележителности

Църквата "Свети Спас"
  • Късносредновековна църква "Свети Спас" от XVI-XVII век. Намира в северните покрайнини на село Червен брег, на десния бряг на река Джубрена, на около 2,5 километра северно от последните къщи на селото. Представлява еднокорабна и едноапсидна триконхална църква, с полуцилиндричен свод, вкопана в земята. Основите са от големи каменни блокове, а останалия градеж — от ломени камъни и малки квадратни тухли, споени с бял хоросан. Запазени са отделни фрагменти от стенописи.
  • Църква "Свети Никола" от 1874 г.
  • Множество параклиси и оброчища,седем,а според някои сведения общо осем на брой.
  • Северно от селото се намира висок и отвесен, кафяво-червеникав бряг.
  • Тракийски могили ,над десет на брой в околността,но и в селото!

[редактиране] Религии

Село Червен брег принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Дупница. Населението изповядва източното православие.

[редактиране] Обществени институции

  • Кметство Червен брег.
  • Основно Училище "Св.Св. Кирил и Методий" - основно училище (І — VIII клас) с общинско финансиране.
  • Целодневна Детска Градина — с общинско финансиране.
  • Читалище "Христо Ботев" - действащо читалище, регистрирано под номер 20 в Министерството на културата на Република България. Дейности: Група за художествено слово и секция Млад приятел на песента; библиотека - 6760 тома.

[редактиране] Редовни събития

  • Селски събор на Спасовден.
  • Кукерски игри на 1 януари.

[редактиране] Личности

  • Начо Кръстев — първия кмет на селото след Освобождението, депутат в Първото Велико народно събрание.
  • акад. проф. Тодор Самодумов (1878-1957)

[редактиране] Литература

  • Мушмов, Н., "Колективни находки на монети през 1925-1926", в Известия на археологическото дружество, IV, 1926/1927, с.272;
  • Геров, Б., "Проучвания върху западно тракийските земи през римско време", в Годишник на Софийския университет — Филологически фактултет, 1959, LIV, 60, с.241 и 304;
  • Младенова, Я., "Необнародвани паметници на Хермес", в Археология, IX, 1967, с.41;
  • Извори за българската история, т.XVI : Турски извори за българската история, София, БАН, 1972 г., с.186;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.31;
  • Соколоски, Методија, Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.І, Скопије, 1983 г.;
  • Чолева-Димитрова, Анна М., Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник., София, 2002, изд.Пенсофт., с.179;

[редактиране] Бележки

  1. Бонев, Стоил, История на с.Червен брег, София, 2001 г., изд."Ваньо Недков"
  2. „Българите през 16 век“, автори Елена Грозданова и Стефан Андреев

[редактиране] Външни препратки

Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици