Червен бряг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница За селото в община Дупница вижте Червен брег.

Герб на Червен бряг
Червен бряг
Cherven Bryag Central Square.jpg
Централният площад със сградата на Община Червен бряг
България
Red pog.png
Червен бряг
Област Плевен
Red pog.png
Червен бряг
Общи данни
Население 13 878 (ГРАО, 2014-12-15)*
Землище 40,76 km²
Надм. височина 190 m
Пощ. код 5980
Тел. код 0659
МПС код ЕН (Пл)
ЕКАТТЕ 80501
Администрация
Държава България
Област Плевен
Община
   - кмет
Червен бряг
Павлин Фильовски
(ГЕРБ)

Червѐн бря̀г е град в Северна България, област Плевен. Административен център на Община Червен бряг и важен промишлен и транспортен център.

История[редактиране | редактиране на кода]

Червен бряг е средновековно селище. За пръв път е споменат в най-ранния османски данъчен регистър от 1430 г. като Джервен брег (Червен бряг). В началото на османското владичество, а вероятно и по време на Втората българска държава, е било в каза (област) Мроморнича (бълг. Мраморница). В средата на XVI в. е регистрирано в турски документи като село Добролък, тимар от каза Мроморнича (бълг. Мраморница). През XVI в. е документирано и в регистъра за войнуци към каза Нийболу (Никопол) като село Червен бряг.

Градът е създаден през 1899 г. от Иво Попович и Марко Ненков и се оформя като железопътен и шосеен възел и оживен пазар за зърнени храни, домашни животни, пашкули и други земеделски произведения. Град Червен бряг носи името на село Червен бряг, намиращо се на 3 км от града (днес 5-и Квартал — Източна зона). Червен бряг означава „бряг с червеникава глина“. С Указ №402 по доклада на министър-председателя Андрей Ляпчев от 26 юни 1929 г. гара Червен бряг се преименува в град Червен бряг.

География[редактиране | редактиране на кода]

Червен бряг е разположен на границата между Предбалкана и Дунавската хълмиста равнина, на десния бряг на река Искър. Градът е център на община, която обхваща 485 км² и включва 14 селища, в т.ч. 2 града и 12 села.

Червен бряг възниква на границата между най-обширната и най-плодородната част от Дунавската равнина, Оряховската и Белослатинската равнини, като важен железопътен и шосеен възел. Той е най-близката и най-удобната гара, свързваща районите Тетевенски, Луковитски, Оряховски, Белослатински и част от Ботевградски с централната железопътна линия София-Варна.

Общината граничи с общините Луковит, Роман, Долни Дъбник, Кнежа и Бяла Слатина

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

На територията на общината развиват дейност 88 стопански субекти. Има девет по-големи дружества с държавен или частен капитал, 29 коооперативни с търговска и производствена дейност, 40 земеделски кооперации и сдружения, 4 общински фирми, 11 приватизирани фирми, цехове и поделения на външни за общината фирми. Успоредно с тях своята производствена и търговска дейност извършват 1 434 частни фирми, от които 953 в Червен бряг и 481 в кметствата.

По-значителните производствени предприятия са:

  • „Бета“ - машини и съоръжения за бита, селското стопанство и военната промишленост; най-голямото промишлено предприятие.
  • „Боряна“ - мъжки и дамски горни трикотажни облекла за износ за Западна Европа (предимно Германия).
  • „Palfinger“ - подемни машини и съоръжения.

Отборите по хокей на трева „Локомотив Червен бряг“ за 12 и 14 годишни са ръководени от Николай Илиев.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • В централната градска част се намира паметник на Васил Левски.
  • Читалище „Н. Й. Вапцаров“ развива разнообразна културно-просветна дейност.
  • B покрайнините на града се намира природен парк Голеж.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Червенобрежки панаир - ежегодно в началото на м. септември; 3 дни с разнообразни културни, музикални и спортни събития.
  • Състезанията за Купата на Червен бряг по волейбол и футбол се провеждат по време на празника на града.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]