Червен корт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Корт Филип Шатрие по време на Ролан Гарос 2006.

Червен корт (наричан още клей на английски: clay court е един от четирите вида тенис кортове. Покритието на тези кортове е изработено от натрошени шисти, камъни или тухли и макар в миналото да е било само червено на цвят, днес има три видаː червено, зелено и синьо. Червеното покритие от натрошени тухли (шамот) е най-бавно и се използва на един от четирите турнира от Големия шлем – Открито първенство на Франция.

Клей кортовете се използват предимно в Европа и Латинска Америка. В Съединените щати се използва зелен клей, който е различен от този в Европа и Латинска Америка. Въпреки че изграждането на този вид корт е по-евтино, поддръжката му е скъпа. Кортът трябва да бъде минаван с валяк, а съдържанието на вода балансирано.

Особености[редактиране | редактиране на кода]

Клей кортовете благоприятстват удари с повече топспин (въртеливо движение)[1] и игра в полукръг обикновено на около 1,5 до 3 метра от основната линия.

Шамотът се счита за бавна настилка, защото топките отскачат по-високо и по-бавно в сравнение с другите настилки. Затова е трудно играчът да направи удар, който да не може да бъде върнат. По този начин играта става по-продължителна с дълги разигравания. Ето защо червените кортове позволяват на играчи, играещи от основната линия с добър отбранителен стил, да доминират над останалите. Играчи като Рафаел Надал, Бьорн Борг, Крис Евърт и Жустин Енен имат силни представяния на Откритото първенство на Франция именно поради тази причина.

Играчи[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Tennis Fox. 3 причини детето да учи топспин рано // Посетен на 2021-10-29.

www.costa-del-tennis.com