Черен синигер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Черен синигер
Parus ater01.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Passeriformes Врабчоподобни
семейство: Paridae Синигерови
род: Parus Синигери
вид: P. ater Черен синигер
Научно наименование
Уикивидове Parus ater
(Linnaeus, 1758)
Periparus ater

Черният синигер (Parus ater) е птица от семейство Синигерови (Paridae). Среща се и в България.

Физически характеристики[редактиране | edit source]

Черният Синигер е доста по-дребен от Големият Синигер (Parus major). Дълъг е заедно с опашката към 11 cm. и тежи 10 грама. Само Кралчето и Орехчето са по-дребни от него. Разпознава се чрез саждено-черното шапче на главата, белезникавите бузи и най-вече характерното белезникаво продълговато петно на тила. Заради това петно Линей го е нарекъл с видовото име "Ater" (стар), тъй като наподобява олисялото теме на възрастен човек. В действителност светлото тилово петно служи за зрителна връзка, между синигерите в тъмните иглолистни гори.

Разпространение[редактиране | edit source]

Черният или Боров синигер обитава само иглолистни гори от бор, смърч и елха, където е фонов вид. Разпространен е в почти цяла Европа, Сибир, Далечния изток до Корея, Хималаите, Мала Азия и Северна Африка. В България го има по всички планини с иглолистни масиви.

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Черният синигер е в непрекъснато движение по иглолистните клонки, като чрез лазене и къси прехвръквания намира и унищожава насекомите вредители. При това издава тихи подсвирвания, чрез които групата птици поддържа връзка помежду си. Когато е сам е съвсем тих и неговото наблюдение в дивата природа е много трудна задача. Може да се каже, че си е сложил шапка невидимка. Без ежедневната санитарна роля на Черният Синигер иглолистните гори ще загинат.

През есента и зимата скита в търсене на храна по равнинните гори, заедно с други видове синигери (Parus), кралчета (Regulus) и горски зидарки (Sitta). Черният синигер изяжда над 10 000 мравки на ден.

Размножаване[редактиране | edit source]

Двойките се връщат от зимното скитане в гнездовия си район през Март. Правят гнездото си невисоко в естествени дупки на стари дървета, както и такива издълбани от Матово-главият синигер (Parus montanus) или Малкият Пъстър Кълвач (Picoides minor). За един сезон двойката отглежда 2 люпила. В края на Април — началото на Май женската снася 8-11 яйца. И отново през Юни снася повторно 7-9 яйца. Женската мъти 12-14 дена. През това време я храни мъжкият, който и носи храна по 2-3 пъти на всеки час. След излюпването на първото пиленце в следващите 3-4 дена, мъжкият вече храни едновременно майката и малките. После с това дело се захващат и двамата родители, които заедно носят храна на жълтите човки по 300 пъти на ден! В гнездото малките прекарват 20 дни. След излитането семейството се движи заедно още 2 седмици. През това време родителите продължават в движение да подхранват летящите пиленца и да ги учат как да си търсят храна.

След като малките синигери станат самостоятелни, двойката пристъпва към отглеждане на второто поколение.

Допълнителни сведения[редактиране | edit source]

На български се казва "Черен Синигер" заради чисто черното като въглен шапче. Поради същата причина на английски е "Coal Tit" = синигер с цвят на въглища, на немски е "Tannen-Meise" = Елхов Синигер, а на руски е "Московка" = среща се често във и около Москва.

Най-много Черни Синигери, автора на горното описание е наблюдавал в обширния смърчов масив, между хижите Добрила и Незабравка, в Сопотския дял на Средна Стара планина.

Източници[редактиране | edit source]