Череша

Тази статия е за дървото. За селото в Област Бургас вижте Череша (село).

---

Череша
Дива череша (Prunus avium)
Класификация
царство: Plantae Растения отдел: Magnoliophyta Покритосеменни клас: Magnoliopsida Двусемеделни разред: Rosales семейство: Rosaceae Розоцветни род: Prunus Слива подрод: Cerasus Череша

Череши Бинг

Черешата (Cerasus) е подрод овощни дървета, принадлежащ към рода Prunus, семейство Розоцветни. Думата идва от латинското „cerasum“. Черешата има костилков плод. Вирее при умерен климат в северното полукълбо, като в Северна Америка се срещат два вида, в Европа — три, а останалите видове — в Азия. Цветовете образуват малки съцветия. Плодът е гладък и по него няма трапчинки. Черешовите дървета имат красиви цветове и понякога се отглеждат именно заради декоративната им стойност.

Череша (Хранителна стойност за 100 g)
Енергия	301 kJ (70 kcal)
Въглехидрати	17 g
Влакна	2.3 g
Мазнини	1 g
Белтъчини	1 g
Вода	81 g
Витамини
Витамин A	3 μg (0%)
Тиамин (B1)	0.05 mg (4%)
Рибофлавин (B2)	0.06 mg (5%)
Ниацин (B3)	0.4 mg (3%)
Пантотенова к-на (B5)	0.13 mg (3%)
Пиридоксин (B6)	0.036 mg (3%)
Фолиева к-на (B9)	4 μg (1%)
Витамин C	7 mg (8%)
Витамин Е	0.13 mg (1%)
Витамин K	2.1 μg (2%)
Минерали
Калций, Ca	15 mg (2%)
Желязо, Fe	0.39 mg (5%)
Магнезий, Mg	11 mg (3%)
Фосфор, P	19 mg (3%)
Калий, K	224 mg (5%)
Цинк, Zn	0.06 mg (1%)
Мед, Cu	0.095 mg (11%)
Манган, Mn	0.092 mg (4%)
Селен, Se	0.6 μg (1%)
Процентите са спрямо препоръчителната дневна доза в САЩ. Източник:

Хранителни стойности и лечебни свойства

Съдържанието на органични киселини в черешата оказва благотворно влияние върху храносмилането. Черешата спомага за подобряването на външната секреция на панкреаса и перисталтика. По-киселите сортове утоляват жаждата и усилват апетита, докато сладките череши имат успокоително действие върху стомаха и червата. Черешата е богата на желязо и то се усвоява много добре, ето защо сокът от череши е полезен при храненето на малки деца.

Култивиране и употреба

Най-широко разпространените видове череши, които са предназначени за консумация в прясно състояние, са дивата череша (Prunus avium) и вишната (Prunus cerasus). Родината на тези два вида е Европа и Западна Азия. Вишната се използва главно за приготвяне на мармалад и в кулинарията.

В Европа промишлено производство на череши се осъществява от Пиренейски полуостров на запад до Мала Азия на изток, а на север — до Британските острови и южната част на Скандинавския полуостров. В САЩ по-голямата част от черешовите насаждения са създадени в западната част на държавата (Калифорния, Вашингтон).

Черешите са едни от най-ранните пролетни плодове. В Австралия зреят по Коледа, в Южна Европа през юни, във Великобритания в средата на юли. През 2003 година общото световно черешопроизводство е около 3 милиона тона, от които една трета се пада на производството на вишни.

Производство на череши в България

Производството на череши в България по данни от Министерството на земеделието и горите е както следва :

• 2002: 15 654 тона
  • Северозападен район: 26 тона
  • Северен централен район: 1768 тона
  • Североизточен район: 728 тона
  • Югоизточен район: 1648 тона
  • Южен централен район: 7432 тона
  • Югозападен район: 4052 тона
• 2003: 17 243 тона
  • Северозападен район: 12 тона
  • Северен централен район: 635 тона
  • Североизточен район: 667 тона
  • Югоизточен район: 2628 тона
  • Южен централен район: 4907 тона
  • Югозападен район: 8394 тона
• 2004: 21 369 тона
  • Северозападен район: 94 тона
  • Северен централен район: 892
  • Североизточен район: 938
  • Югоизточен район: 5245
  • Южен централен район: 6173
  • Югозападен район: 8027

• 
• 
• 
• 

Празник на черешата

Провежда се ежегодно в гр. Кюстендил, 3 поредни дни от юни. Първото овощарско изложение в България се провежда в Кюстендил през 1896 г., когато е учредена Първата национална овощарска изложба. Празникът-изложение е възстановен през 2008 г. под името "Празник на черешата".Сайт на празника

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Cherry“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.