Черна Места

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за реката. За едноименното село вижте Черна Места (село).

Черна Места
42.1778° с. ш. 23.7458° и. д.
42.0353° с. ш. 23.7103° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Благоевград
Община Якоруда
Дължина23,3 km
Водосб. басейн164 km²
Отток1,42 m³/s
Начало
МястоИзточна Рила,
между върховете Сивричал и Равни чал
Координати42°10′40.08″ с. ш. 23°44′44.88″ и. д. / 42.1778° с. ш. 23.7458° и. д.
Надм. височина2434 m
Устие
Мястолява съставяща на река МестаБяло море (Егейско море)
Координати42°02′07.08″ с. ш. 23°42′37.08″ и. д. / 42.0353° с. ш. 23.7103° и. д.
Надм. височина941 m

Черна Места е река в Южна България, област Благоевград, община Якоруда, лява съставяща на река Места. Дължината ѝ е 23,3 km. Образува се от сливането на реките Софаница (Софан дере) и Леевщица в клисурата Върви секул[1], като за начало се приема река Софаница.

Река Черна Места извира под името Ражавица на 2434 m н.в. в Източна Рила, между върховете Сивричал (2641 m) на юг и Равни чал (2637 m) на север. До контрастената на язовир „Белмекен" тече на юг, а след това на югозапад под името Софаница (Софан дере) в тясна (до 60 – 80 m), стръмна и силно залесена долина със стръмни (30 – 40°) склонове, Коритото е тясно и каменисто, с чакълесто–каменливо дъно[2]. След устието на река Леевщица реката завива на юг вече под името Черна Места, като характеристиките на долината ѝ се запазват. При село Черна Места, долината ѝ става с югозападно направление и на 1,8 km след селото, на 941 m н.в. се слива с идващата отдясно река Бела Места и двете заедно дават началото на същинската река Места. В този си последен участък коритото ѝ е по-полегато – около 30 m/km[2], а долината ѝ се разширява и достига 300 – 400 m.

Площта на водосборния басейн на реката е 164 km2, което представлява 4,76% от водосборния басейн на река Места.

Основните притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • → Куртовска река
  • ← Кардалица (Даутица)
  • ← Леевщица
  • → Ваклева река

Среден годишен отток при село Черна Места е 1,42 m3/s. Поради голямото различие в надморската височина през която протича реката тя има два ясно изразени максимума и минимума. Във високопланинската част максималният отток е през май, а минималният през февруари, а в нископланинската – съответно април и септември. Средният наклон на течението е много голям 64,7 m/km. Средна надморска височина на водосборния басейн 1595 m[1].

По течението на Черна Места има само едно населено място – село Черна Места.

Реката е проходима при ниска степен на трудност (I – II категория).[3]

Горното поречие е обрасло с клек, бяла мура, обикновен смърч, бял бор, а долното – с бук и дъб[1].

През 2003 г. са правени проучвания за малка ВЕЦ. Оценката на водноенергийния потенциал на реката е 1350 кВ мощност и 5,9 ГВтч електроенергия годишно.[4]

По десния бряг на реката от село Черна Места до устието ѝ, на протежение от 2 km преминава участък от второкласен път № 84 от Държавната пътна мрежа ЗвъничевоВелинградРазлог. В същия участък, успоредно на шосето преминава и участък от теснолинейната жп линия Септември (град)Добринище.

В горното течение на реката, югозападно от язовир „Белмекен“ е изграден големият спортен тренировъчен комплекс „Белмекен“.

При наводненията през 2005 г. реката излиза от коритото си, отнася две масивни постройки в село Черна Места и наводнява от устието си до края на Община Якоруда площ с дължина около 18 km и ширина от около 50 – 60 m, застрашавайки два моста с подкопани устои[5]. По информация на в-к „Вяра“,[6], щетите са големи – десетки декари обработваема земя са засегнати и оплакванията на местните жители са за пълни с камъни, тиня и наноси ниви. Според същата информация земеделската продукция на района през 2006 г. е заплашена.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]