Черна мура

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Черна мура
Baykusheva800x628p.jpg
Природозащитен статут
Status iucn2.3 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Pinophyta Голосеменни
клас: Pinopsida Иглолистни
разред: Pinales Борове
семейство: Pinaceae Борови
род: Pinus Бор
вид: P. heldreichii Черна мура
Научно наименование
Уикивидове Pinus heldreichii
Christ, 1863

Черната мура (Pinus heldreichii) е един от петте вида бор, характерни за България.

Характеристика на вида[редактиране | edit source]

Листата на този вид дърво са игловидни („иглици“) и са събрани по 2 в брахибласт. Те са тъмнозелени и дълги около 10 cm. Задържат се върху клонките по 6-8 години. Пъпките са без смола, което е един от основните и най-лесни белези, по които черната мура се отличава от черния бор. Кората на дърветата в млада възраст е гладка и светла, а по-късно се напуква плочковидно, като броня, поради което на немски се нарича „брониран бор“ (Panzernkiefer).

Шишарките на този вид приличат на тези на черния бор, но се отличават по два признака:

  1. Шишарковите люспи на черната мура са оцветени еднакво от външната и от вътрешната страна, докато тези на черния бор от външната страна са черни, а от вътрешната — кафяви.
  2. Освен това, шишарките на черната мура преди узряване са виолетови, а след узряване — светлокафяви и нямат специфичната лъскавина, която имат шишарките на черния бор.

Черната мура живее дълго — най-старото дърво от този вид в България е Байкушевата мура над „Бъндерица“ в Пирин, която е на 1300 години. Наречена е така в чест на лесовъда Костантин Байкушев, който е направил първите измервания на възрастта ѝ в началото на 20 век.

Разпространение[редактиране | edit source]

В България черната мура расте само в планините Пирин и Славянка. Дърветата, които се забелязват на други места (например отделни групи на Витоша), са засадени там от човека. Расте изключително на варовит терен. Общото разпространение на този вид обхваща Балканския полуостров, поради което се нарича „балкански субендемит“, както и района на Калабрия, южна Италия.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Conifer Specialist Group. Pinus heldreichii. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 1998. Посетен на 24 декември 2008.