Черна църква (Брашов)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Черна църква
Schwarze Kirche
Brasov Biserica Neagra.jpg
Relief Map of Romania.png
45.641° с. ш. 25.588° и. д.
Вид на храма катедрала
Страна Flag of Romania.svg Румъния
Населено място Брашов
Вероизповедание лутеранство
Тип на сградата трикорабна базилика
Архитектурен стил готика
Време на изграждане 14-15 век
Черна църква
Schwarze Kirche
в Общомедия

Черната църква (на немски: Schwarze Kirche; на румънски: Biserica Neagră; на унгарски: Fekete templom), известна и като църква на Света Мария, е лутеранска църква в град Брашов, Румъния. Построена е от трансилванските сакси и е най-голямата постройка в готически стил в страната.

История[редактиране | редактиране на кода]

Новата църква е построена на мястото на по-стара.[1] Точната година на започването на строителството е неизвестна, но се знае, че е между 1383 и 1385 г.[2] Строителните работници са били българи.[3] Легендата разказва, че едно немско момче съобщило на един от строителите, че едната стена е наклонена. Работникът изхвърлил момчето от камбанарията и после зарил трупа му, за да прикрие злодеянието си.[4]

Известно е, че първият свещеник, обслужвал църквата, се е казвал Томас (умрял 1410 г.). Неговият гроб днес се намира в мястото за хора в църквата.[5]

Олтарът, по модела на католическите катедрали в Германия, първоначално е имал една колона и поддържаща арка.[6] Строителството на кораба се проточило по-дълго от очакваното, тъй като нееднократно строежът е спиран за доста дълго време. През 1423 г. папа Мартин V издава индулгенция на работниците за продължаване на работата, но през 1473 г. папа Сикст IV я спира.[7]

Приблизително около 1444 г. са завършени октагоналните колони.[8] На една от тях е изрисуван Янош Хуняди, който е един от дарителите на църквата.

Най-интензивната фаза от строежа е около 1450 г., когато са построени множество порти, една от които е северната „Златна врата“ и прилежащият ѝ Олтар на Светата жертва.[9] Източният портал, построен с пожертвования на крал Матияш Корвин е завършен през 1476 г.[10] Църковното светилище е построено в периода 1500-1515 г.[11]

Сградата предсталява типичен образец на готическата архитектура - трикорабна базилика, чиито кораби са еднакво високи. Такива са църквите в Германия, родината на по-голямата част от архитектите и строителите. Църквата има много общи черти с църквата в Себеш, църквата „Свети Михаил“ в Клуж-Напока[12] и доминиканската църква в Кошице.[13]

Католическият период свършва по време на Реформацията, когато под влияние на проповедите на Йоханес Хонтер по-голямата част от населението на града станали лутерани. Днес църквата е протестантски храм.

Сградата е значително повредена от пожар при навлизанието на австрийските войски по време на Голямата турска война.[14] Поради тогавашния си вид църквата получава названието „черна“. След пожара, през 1689 г. църквата е възстановена с помощта на каменоделци от Данциг (дн. Гданск), които я превръщат в барокова постройка. Тогава оригиналната архитектура е силно изменена според модата от 18 век.[6]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Входът на Черната църква

Черната църква е дълга 89 м и е висока 39 м. Височината на цървата от основата до най-високата точка на единствената камбанария е 65 м. На камбанарията се намира шесттонна камбана, най-голямата в Румъния. Освен това в цървата има орган с 4 000 тръби, направен през 1839 г. от майстор Карл Бухолц и голяма колекция от анадолски килими, дарения от саксонските търговци през Средновековието.

По-голямата част от външния изглед на църквата е създадена от рохък пясъчник, поради което резбите силно са пострадали от времето. Най-старите украси са различни скулптури, сводове и каменни резби, украсяващи многото портали. Най-старата скулптура е тази на свети Йоан Кръстител, намираща се в хоровата част.[15] Други скулптури изобразяват основателя на цървата Томас и небесния покровител на Трансилвания Свети Николай. По-новите скулптури, които изпитват влияние от ренесансовото изкуство, се намират на северната стена. Основната изобразява Исус във Втория храм.[16] Статуите на Исус и Мария украсяват герба на Брашов, обърнат към кметството, и се считат за патрони на града.

Частично разрушена фреска (завършена около 1477 г.) се намира на югоизточния портал на църквата. Създадена е по поръчка на крал Матияш Корвин и жена му Беатрис.[17] Сюжетът ѝ е Рождество Христово.

Църквата е главна забележителност на града и музей, открит за гостите му. Всяка неделя се води евангелистко богослужение на местната немска общност.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Vătăşianu, p.69, 228—229
  2. Vătăşianu, p.228
  3. Heinz Heltmann, Gustav Servatius, Reiseführer Siebenbürgen, Thaur bei Innsbruck 1993, pp. 365.
  4. Балкански, Т.. Окръг Брашов. // Трансилванските (седмиградските) българи. Етнос. Език. Етнонимия. Ономастика. Просопографии. Велико Търново, ИК “Знак ‘94”, 1996. с. 44.
  5. Vătăşianu, p.228-229, 322
  6. а б Vătăşianu, p.229
  7. Vătăşianu, p.230
  8. Vătăşianu, p.230-231
  9. Vătăşianu, p.231
  10. Vătăşianu, p.526
  11. Vătăşianu, p.527
  12. Vătăşianu, p.229-230, 231, 238, 526
  13. Vătăşianu, p.231, 237, 239
  14. Vătăşianu, p.228, 526
  15. Vătăşianu, p.322
  16. Vătăşianu, p.732
  17. Vătăşianu, p.763
  • Virgil Vătăşianu, Istoria artei feudale în ţările romîne, Vol.I, Editura Academiei RPR, Bucharest, 1959.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Чёрная церковь (Брашов)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.