Черник
Тази статия е за селото Североизточна България. За средновековния град вижте Черник (град).
| Черник | |
  Черник  Черник | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 2740 души[1] (15 март 2024 г.) 85,5 души/km² |
| Землище | 32,065 km² |
| Надм. височина | 232 m |
| Пощ. код | 7651 |
| Тел. код | 0864 |
| МПС код | СС |
| ЕКАТТЕ | 81966 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Силистра |
| Община – кмет | Дулово Невхис Мустафа (ДПС; 2023) |
| Кметство – кмет | Черник Себахат Сопен (независим) |
Черник е село в Североизточна България. То се намира в община Дулово, област Силистра. Жителите му са главно турци къзълбаши.[2]
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Черник се намира на 43 км от град Силистра, на 2 км от град Дулово и на 35,2 км от град Главиница.
Селото се намира на 400 км от столицата София и на 174 км от град Букурещ.
Селото се намира на територията на историко-географската област Южна Добруджа.
Климатът е умереноконтинентален с много студена зима и горещо лято. Районът е широко отворен на север и на североизток. През зимните месеци духат силни, студени североизточни ветрове, които предизвикват снегонавявания. През лятото често явление е появата на силни сухи ветрове, които пораждат ерозия на почвата. Преобладаващата надморска височина е от 210 до 232 м. Почвите са плодородни – черноземи. Отглежда се главно пшеница, царевица и слънчоглед.
История[редактиране | редактиране на кода]
Старото име на селото е било Каралар (Caralar). От 1913 до 1940 година, село Черник попада в границите на Румъния, която тогава окупира Южна Добруджа. По силата на Крайовската спогодба село Черник е върнато на България през 1940 г.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Тюрбе на Пати
Тюрбето на Пати е построено през 1994 година. Сградата е правоъгълна с размери 6 x 11 m. В нея се намират гробовете на Пати Салих (1902-1970) и други двама местни жители, смятани за чудотворци и почитани от алевиите в селото.[2]
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
6 май е официалният празник на селото който е съпроводен с много и различни събития – от конни състезания и срещи от борба свободен стил до концерти и танци на открито.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б Миков, Любомир. Култова архитектура и изкуство на хетеродоксните мюсюлмани в България (XVI-XX век). София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2007. ISBN 978-954-322-197-4. с. 118-120.
