Черноземен
Тази статия е за селото в България. За селото в Гърция вижте Каратопрак (дем Зиляхово).
| Черноземен | |
 | |
  Черноземен  Черноземен | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 386 души[1] (15 март 2024 г.) 14,3 души/km² |
| Землище | 27,051 km² |
| Надм. височина | 228 m |
| Пощ. код | 4168 |
| Тел. код | 031707 |
| МПС код | РВ |
| ЕКАТТЕ | 81133 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пловдив |
| Община – кмет | Калояново Младен Кичев (СДС; 2023) |
| Кметство – кмет | Черноземен Тоня Христозова (СДС, ДСБ) |
| Черноземен в Общомедия | |
Черноземен е село в Южна България. То се намира в община Калояново, област Пловдив.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на десния бряг на река Стряма и западно от Републикански път II-64.
История[редактиране | редактиране на кода]
В района на селото има множество тракийски погребални могили. Всички те са проучени, а движимите находки в тях са изнесени от иманяри или археолози. Могилите в районна на оризищата са били напълно проучени и след това унищожени по време на комунистическия период. В близост до селото по времето на Римската империя минава римският военен път Via Militaris, използван от легионите, а също така и от търговци. Поради обилните находки на антична керамика в местността Юртата се смята, че там се е издигала укрепена римска пътна станция.
Селото се споменава за първи път в един османски джелепски регистър от 1576 под името Каратопраклу – т.е.чернозем, поради преобладаващите черноземно-смолни земи в района на селото. Селото е със смесено население – българи и турци, докато в началото на XVIII век в селото не се преселва голяма група бежанци от Чипровско вследствие разгрома на Чипровското въстание от 1688 г. До 1934 г. село Черноземен се нарича със старото си турско название Каратопрак.[2] По време на османското владичество селото е вакъфски имот и служи за издръжка на мюсюлманското духовенство и благотворителни мюсюлмански заведения като джамии, мектеби, имарети и приюти. По тази причина след Априлското въстание през 1876 селото е било пощадено и не е имало посегателства спрямо местното християнско население. След Освобождението на България всички местни жители с мюсюлманско вероизповедание се изселват.
На 1 април 1923 г. в селото е разкрита телеграфо-пощенска станция с ограничено телеграфно действие и с прием на проста и препоръчана вътрешна и международна пощенска и телеграфна кореспонденция.[3]
|
| |
Църквата на селото, 2017
| ||
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Жителите на селото са източноправославни християни.
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
Единствените обществени институции са кметството и читалището.
|
| |
Паметник на участници в Априлското въстание и антифашисти от селото
| ||
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Всяка година на празника Гергьовден на 6 май в Черноземен има събор с народна музика. През 1948 е създаден футболен клуб Чернозем, който играе редовно в двете нива на Пловдивската аматьорска футболна група.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Иван Арабаджията – близък приятел и сподвижник на Васил Левски.
- Иван Бонев (1895 – 1946), български офицер, един от създателите на ФК Марица (Пловдив).
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Дионисиев, Иван. „Корени в чернозема“. Пловдив, 1985.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
- ↑ Утринна поща - дигитално копие - 18/04/1923, No. 38, стр.1
| ||||||||||||||
