Черньово

Черньово
Черньово 42.414139, 23.763343 Черньово
Общи данни
Население	318 души (15 март 2024 г.) 0,184 души/km²
Землище	1734 km²
Надм. височина	708 m
Пощ. код	2067
Тел. код	07146
МПС код	СО
ЕКАТТЕ	81253
Администрация
Държава	България
Област	Софийска
Община    – кмет	Ихтиман Калоян Илиев (ГЕРБ; 2011)
Черньово в Общомедия

Черньо̀во е село в Западна България. То се намира в Община Ихтиман, Софийска област. Разположено е на 5 км югоизточно от град Ихтиман. Населението му е около 311 души (2022). Старото име на селото е Каралар.

География

Карта на община Ихтиман

Село Черньово се намира в Западна България, в планински район югозападно от град Ихтиман. Селото е разположено в подножието на Черни рид, част от Ихтиманска Средна гора, в югозападния край на Ихтиманската котловина. На югоизток се намира село Стамболово, на северозапад – Полянци, а на север – Живково.

На юг от Черньово, през Черни рид минава път, който го свързва с Пчелински минерални бани. В близост до селото преминава жп линията София – Пловдив. Недалеч е и автомагистрала „Тракия“.

Климатът е континентален, с типичните четири сезона, характеризира се с топло лято и студена зима. Пролетта е прохладна, докато есента е топла и често по-продължителна. Характерни за Ихтиманската котловина са мъглите и ранните слани през есента.

Население

Година	1880	1926	1934	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2011
Население	432	862	912	919	957	777	745	580	520	377	288

История

От древността в селото и околностите му има следи от човешка дейност. В землището на селото има 5 – 6 конусовидни могили, по-всяка вероятност стари тракийски гробници. Покрай селото е минавал старият римски път Via militaris. На 3 километра южно от селото, на върха на Кара баир/Черни рид, има останки от стара крепост, предполага се от римско време, а на югоизток от селото е имало две стари черкви, намиращи се в местностите Хисара и Клисиджика.

Недалеч от Черньово е прочутата крепост „Траянови врата“. Тя е издигната в защита на Суки – важен проход на пътя Сердика – Филипопол, известен днес като Момин проход. В района на крепостта, на 16 август 986 г. войската на българския цар Самуил разбива армията на византийския император Василий II.

През 1370/1371 г. цялата Ихтиманската котловина включваща и землището на селото е завладяна от османлиите, предвождани от Лала Шахин паша.

За първи път село Каралар се споменава в османските данъчни регистри през 1576 г.. По време на Османската империя то е било населено предимно с турци и се е намирало в местността Юртището, откъдето по-късно е било преместено на сегашното си място.

Около 1810 – 1812 г. минават черкези, кърджалии, които опожаряват до основи съседните села Оташлия и Вържебара. В Каралар се заселват част от християнските семейства от изгорените села.

През 1877 г. селото е било изгорено от бягащите турци.

По силата на Берлинския мирен договор през 1878 г. село Каралар попада в състава на Източна Румелия.

Към 1880 г. в селото има 87 къщи, в които живеят 87 отделни семейства, населението е смесено, общо 432 жители, от които българи са 142 мъже и 148 жени, турци – 52 мъже и 52 жени, цигани – 18 мъже и 21 жени.

От 1902 г. в селото функционира народно читалище „Пробуда“, което повече от век е пазител на българската духовност, култура и традиции.

Към 1926 г. домакинствата са вече 165, а обработваемата земя на селото е 8265 декара, като се засяват предимно зърнени храни. Има черква, читалище, основно училище, общински дом, 3 бакалници, мелница.

През 1934 година селото е преименувано на Черньово.

Културни и природни забележителности

Обществени заведения

Селото разполага с пощенска станция, обществена библиотека, два хранителни магазина и две кръчми.

Летище Ихтиман

В началото на селото, до пътя към град Ихтиман, се намира летателна площадка Ихтиман (LBHT), на която се провеждат летателни курсове, разходки с парапланер и самолет, организират се авиосъбори, предлага се обучение по парашутизъм и скокове с парашут с тандем.

Развлечение и отдих

Язовир Искър и Ловно-стопанство Искър (бивше УБО) се намират на 15 км от селото. В планината над селото има изградени две хижи, а край гората, по пътя за гробището, е изградена открита беседка с маса, камина и планинска чешма.

В селото има изходен пункт за пешеходен и ловен туризъм.

Редовни събития

Заговезнишки огън, Сирни заговезни в Черньово

Празникът на селото е на Спасовден.

В Черньово всяка година се прави събор. Най-често съборите са през юни месец. Канят се гости, танцови състави, вият се кръшни, дълги хора от всички жители, независимо млади или стари. Тържеството завършва с празнична заря.

В селото редовно се отбелязват и много други традиционни празници и обичаи. Активно се развива културно-творческата самодейност, с танцов състав „Черньовче“, който усърдно работи да съхрани обичаите, традициите, народните песни и танци.

Село Черньово е носител на наградата „Селище, пазител на традициите“.

Личности

• Иван Стамов Керезов, по прякор Кереза, роден на 7 февруари 1949 година. Завършил е икономически науки, специализирал е в Дипломатическата академия в Москва. Работил е като дипломат в Министерството на външните работи като Първи легационен секретар и в посолството в Австрия. Участвал е в работата на правителствени делегации. Има публикации на икономически теми в България и в чужбина. Женен. Владее писмено и говоримо английски, немски, френски и руски език.