Чета на Герасим Тодоров

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Шести пирински отряд
Информация
Активна1947-1948 година
ДържаваБългария
Типпартизанска чета
Роляучастник в Горянското движение
Размероколо 50
Командири
Текущ
командир		Герасим Тодоров

Четата на Герасим Тодоров или Шести Пирински отряд е горянска контрареволюцинна организация, бореща се срещу установилата се комунистическа власт в България, и в частност в Пиринска Македония, след Деветосептемврийския преврат. Списъкът на четата е от средата на март 1948 година.[1]

Четници[редактиране | редактиране на кода]

Име Родно място Бележки
1. Герасим Тодоров Николов Влахи ръководител на четата, бивш член на ВМРО на Иван Михайлов, убит
2. Димитър Василев Йосифов (Бабев) Влахи роден в 1915 г., близък роднина на Герасим Тодоров, воденичар на Бабевата воденица, първоначално подпомага четата като ятак, а през пролетта на 1948 г. става нелегален, осъден е на доживотен строг тъмничен затвор, лежи 14 година в затвори и лагери, брат му Григор Бабев е член на ВМРО (обединена), активен борец против фашизма и капитализма[2]
3. Илия Андреев Бояджиев Влахи става нелегален през пролетта на 1948 г., осъден на 15 години, които лежи в различни затвори и лагера Белене[3]
4. Георги Атанасов Веселинов (Манчев) Влахи
5. Веселин Митов Чаушев Влахи член на дружбата на БЗНС във Влахи след 1944 г., осъден на доживотен затвор, прекарва 14 години в лагери[4]
6. Георги Андреев Самарджиев Влахи първоначално ятак, а след началото на блокадата през пролетта на 1948 г. четник в четата, осъден на осъден на доживотен затвор, от които излежава 14 години[5]
7. Андрея Александров Спасов (Пацов) Влахи преди 1944 година е полицай и жандармерист, след това става член на дружбата на БЗНС във Влахи, ятак на четата, няколко дни преди началото на блокадата се присъединява към нея и става помощник-войвода, осъден на смърт и обесен на 18 срещу 19 май 1948 година в Горноджумайския затвор[6]
8. Тодор Иванов Секулов Влахи безпартиен, осъден на доживот
9. Славчо Солунов Монев Влахи
10. Иван Тончев Шатев Влахи
11. Лазар Георгиев Дафов Влахи
12. Лазар Ефтимов Андреев (Цирков) Влахи член на ВМРО на Иван Михайлов, член на „Звено“, снабдявал четата с облекло, оръжие и храна, събирал пари и храна за горяните, жестоко бит и мъчен след ареста, осъден на доживотен затвор, лежи 14 години в затвори и лагери, умира в 1984 г. в Гара Пирин[7]
13. Йордан Герасимов Тодоров Влахи
14. Кирил Станчев Стойчев Дупница
15. Любомир Атнасов Стамболийски (бай Димитър, Митко) Дупница
16. Димитър Николов Гюров Клетище
17. Илия Чопев Дебел дъб ятак и касиер на четата, към която впоследствие се присъединява, осъден на смърт, екзекутиран в 1948 г.[8]
18. Ангел Бегюзов (Ачо) Дебел дъб
19. Георги Илиев Чопев Дебел дъб роден 1927 г., син на Илия Чопев, заловен, в Горноджумайския затвор прави опит да се отрови, прекарва две години в концентрационен лагер. Брат му Георги Илиев Чопев също е изпратен в лагер[9]
20. Димитър Серафимов Дебел дъб воденичар
21. Тодор Спасов Николов Дребако
22. Асен Милев Иванов Ощава
23. Стефан Димитров Серафимов Ощава
24. Найден Михайлов Иванов Ощава първоначално ятак, а от 12 март 1948 година – нелегален, осъден на доживотен затвор, лежи 14 години в различни затвори и лагери[10]
25. Петър Йосифов Гърков (Попето, Брадата) Брежани член на ВМРО, убит
26. Кирил Николов Бенгюзов Горна Градешница
27. Крум Солунов Монев Горна Градешница
28. Кирил Тодоров Солунов Ракалеовци роден на 8 септември 1927 г., излиза нелегален на 10 март 1948 година, на 17 март е заловен и осъден на 15 години строг тъмничен затвор, откоито излежава 9 години и 5 месеца в Благоевград, Сливен, Варна и Белене, след освобождението си живее в Кресна, след 1990 година е инициатор за основането и заместник-председател на Клуба на репресираните[11]
29. Левтер (Лефтер) Петров Николов Горна Градешница роден в 1932 година, работи като обущар в Гара Пирин, едва 16-годишен се присъединява към четата, в която остава 3 месеца, като непълнолетен е осъден на 3 години затвор[12]
30. Никола Янев Попстоилов Свети Врач
31. Георги Димитров Лазаров (Сучев) Белица убит
32. Йордан Руйчев Стоянов Плоски
33. Ангел Калайджиев Гара Пирин
34. Китан Михов Илиев Влахи роден в 1912 година, във Втората световна война е полицай на село Тополян, Сярско, в 1945 година е инициатор за създаване на местната дружба на БЗНС, през март 1948 година е сред горяните, заловен е при милиционерската блокада, осъден на смърт, впоследствие на доживотен затвор, като лежи общо 15 години в затвори и лагери[13]
35. Янчо Иванов Янев Ощава От 1946 година живее в Гара Пирин, член на дружбата на БЗНС във Влахи, един от основните ятаци на четата, а впоследствие четник. Заловен при блокадата, осъден на смърт и обесен в Горна Джумая в нощта на 18 срещу 19 май 1949 г.[14]
36. Георги Андонов Ръклев Гара Пирин
37. Димитър Марков Харизанов Гара Пирин от 1945 година е член на БЗНС, присъединявасе към четата през пролетта на 1948 г., осъден на смърт, впоследствие присъдената е заменена с доживотен затвор, лежи в затворите в Сливен и София и на остров Персин общо 14 години[15]
38. Ангел Тодоров Божинов Гара Пирин безпартиен, осъден на доживотен затвор
39. Стойно Цветков Бачийски (Полковника) София офицер антикомунист, осъден на смърт
40. Димитър Кузманов Цветков (Подполковника) София офицер антикомунист, осъден на смърт

Ятаци[редактиране | редактиране на кода]

Част от по-видните ятаци на групата са:

Име Родно място Бележки
1. Асен Михайлов Иванов Ощава местен войвода на ВМРО до 1934 г., от лятото на 1947 година е ятак на четата, организира и други ятаци, в края на 1947 г. става четник, осъден на смърт и обесен в мазето на бившата съдебна палата в Горна Джумая на 18 срещу 19 май 1949 г.[16]
2. Иконом Иван Илиев Джолев Голешово роден е през 1908 г., член на ВМРО, енорийски свещеник в с. Влахи, осъден на смърт, по-късно присъдата му е заменена и лежи повече от 13 години в затворите на Сливен, Ловеч, Варна и остров Персин, почива през 1996 г. в с. Катунци
3. Илия Митов Чопев Ощава четник на ВМРО, осъден на смърт
4. Янчо Иванов Янков Влахи безпартиен, осъден на смърт
5. Смилен Илиев Божинов Джигурово безпартиен, осъден на смърт
6. Доктор Петър Харалампиев Митев Гара Пирин член на СБНЛ и ВМРО, осъден на смърт
7. Свещеник Стефан Илиев Камбитов Сенокос осъден на смърт
8. Георги Атанасов Тополигов Петрово осъден на смърт
9. Димитър Марков Харизанов Влахи безпартиен, осъден на смърт
10. Георги Атанасов Костадинов Влахи роден в 1924 г., в 1945 година става член на дружбата на БЗНС във Влахи, ятак на горяните, на 7 март се включва в четата, осъден на доживотен затвор, лежи 14 години в различни затвори и лагери, умира във Влахи в 1995 г.[17]
11. Найден Михайлов Иванов Сенокос безпартиен, осъден на доживотен затвор
12. Георги Андонов Митов Влахи безпартиен, на 8 март влиза в четата, осъден на доживотен затвор, впоследствие присъдата му е заменена и излежава 14 години в затвори и лагери[18]
13. Георги Илиев Божинов Джигурово осъден на доживотен затвор
14. Ангел Тодоров Божинов Гара Пирин осъден на доживотен затвор
15. Михаил Атанасов Думбалаков Сухо виден публицист, член на ВМРО, осъден на доживотен затвор
16. Димитър Стоянов Димитров Горна Градешница осъден на 15 години строг тъмничен затвор
17. Славейко Ангелов Стоянов Горна Джумая безпартиен, осъден на 15 години строг тъмничен затвор
18. Любомир Андонов Митов Влахи безпартиен, осъден
19. Чудомир Евтимов Илиев Горна Джумая активен член на СБНЛ, осъден на 15 години затвор
20. Методи Николов Ризов Плоски безпартиен, осъден на 15 години затвор
21. Славейко Александров Иванов Чорбаджийски Ощава роден на 9 февруари 1916 г., запасен подофицер, преселил се в Ново село, а в 1946 година – Гара Пирин, след 1944 г. е член на БРП (к) и горски стражар, подпомагал горяните, предал пушката си на Герасим Тодоров, осъден на 15 години строг тъмничен затвор, от които лежи 8[10]
22. Димитър Александров Чуков Рила член на СБНЛ, осъден на 15 години затвор
23. Фердинанд Спасов Иванов Сенокос безпартиен, осъден на 15 години затвор
24. Асен Андреев Бояджиев Свети Врач безпартиен, осъден на 15 години затвор
25. Илия Петков Георгиев Кресна член на ВМРО, осъден на 12 години затвор
26. Йосиф Петков Караиванов/Караивански Дебел дъб роден в 1899 г., в къщата му са събирани храни и дрехи за четниците, укривал е и четници, доверено лице на Герасим Тодоров, осъден на 15 години затвор, от които прекарва 8 в Персин и други лагери[19]
27. Вангел Тодоров Христов Ощава роден в 1897 г., член на ВМРО, преселил се в Гара Пирин, където става най-заможният търговец, построил тютюнев склад и винарска изба, подпомагал четата с пари и храна, осъден в 1948 г. на 12 години затвор[20]
28. Спас Атанасов Угренов Влахи член на ВМРО, осъден на 12 години затвор
29. Иван Янушев Чакъров Сенокос член на ВМРО, осъден на 10 години затвор
30. Йордан Атанасов Тасев Гара Пирин член на ВМРО, осъден на 10 години затвор
31. Георги Василев Ковачев Гара Пирин роден на 7 март 1924 г., гостилничар, след 1944 година е активен член на ЗМС, осъден на 10 години строг тъмничен затвор, от които излежава 8 в Сливен, Плевен и Белене, умира на 20 май 1993 г. в Кресна[21]
32. Никола Георгиев Неделчев Плоски безпартиен, осъден на 10 години затвор
33. Крум Тодоров Стоилов Плоски член на ВМРО, осъден на 8 години затвор
34. Йордан Лазаров Трендафилов Дебел дъб осъден на 5 години затвор, които излежава в различни затвори[22]
35. Георги Атанасов Тодоров Ощава преди 1944 г. полицай в Пирот, осъден на 5 години строг тъмничен затвор, които излежава напълно[23]
36. Костадин Спасов Томов Склаве безпартиен, осъден на 5 години затвор
37. Христо Стаменов Клингов Брежани безпартиен, осъден на 3 години затвор
38. Теофил Захариев Тодоров Влахи роден в 1922 година в семейството на брата на Герасим Тодоров, пунктовия началник на ВМРО Захари Тодоров, осъден на 10 години затвор, от които прекарва 7 в различни затвори и лагери[24]
39. Солун Георгиев Ташев Влахи роден в 1929 година, предавал дрехи, храна и оръжие на четата, инквизиран след ареста в селското училище, убит без съд и присъда[25]
40. Георги Иванов Спасов (Шунтов) Ощава роден в 1966 година, дърводелец, към 1930 г. се заселва в Гара Пирин, късето отваря дърводелска работилница и бакалия, подпомагал четата, арестуван в 1948 г. и осъден на 5 години строг тъмничен затвор, които излежава цялостно в различни затвори и лагери, след освобождението си е отново дърводелец, умира в Гара Пирин в 1966 г.[6]
41. Петър Лазаров Сандански Шемето роден в 1910 година, осиновен в Германци, след 1944 г. магазинер, предавал храни и гумени цървули на четата, осъден на 15 години строг тъмничен затвор, от които излежава 8 в Сливен, Варна и други затвори[26]
42. Кирил Димитров Ризов Влахи роден в 1920 година, осъден на 8 години строг тъмничен затвор, които излежава напълно, зет му Атанас Вангелов и брат му Йордан Ризов са активни борци против капитализма[27]
43. Стоян Г. Маламов Паталийски Гара Пирин роден към 1908 година, работил като кръчмар, снабдявал четата с газ и храна, осъден на 12 години строг тъмничен затвор, които излежава почти напълно[28]
44. Любен Андонов Митрев Влахи роден в 1914 година, къщата му е щаб и явка на четата, осъден на 15 години строг тъмничен затвор, от които излежава 8[18]
45. Васил Попгригоров Костадинов Ощава роден в 1923 година, член е на РМС и на БКП, секретар на местната организация на БКП в Ощава, осъден на 12 години строг тъмничен затвор, от които излежава 8, умира в Дупница в 1989 г.[29]
46. Петър Донков Ковачев Ощава по време на процеса в 1948 г. умира в Горна Джумая от нанесените му побои[30]
47. Асен Костадинов Николов Драчев Врабча роден в 1919 г. в семейството на убития от отстъпващите турци Ангел Цименов, осиновен от Костадин Николов Драчев в Полена, председател на местната дружба на БЗНС, в 1947 година става ятак на четата, през март 1948 г. е арестуван и убит без съд и присъда[31]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Гяурски, Мариан, Константин Касабов. Въоръжена съпротива срещу комунистическия режим в България – Горянското движение (1944 – 1955 г.) // PR Zone. Посетен на 31 декември 2021 г.
  2. ↑ Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 83.
  3. ↑ Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 25.
  4. ↑ Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 267.
  5. ↑ Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 189.
  6. ↑ а б Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 201.
  7. ↑ Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 6.
  8. ↑ Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 275.
  9. ↑ Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 275.
  10. ↑ а б Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 97 – 78.
  11. ↑ Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 200 – 201.
  12. ↑ Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 127.
  13. ↑ Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 81.
  14. ↑ Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 283.
  15. ↑ Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 248.
  16. ↑ Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 77.
  17. ↑ Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 97 – 98.
  18. ↑ а б Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 122.
  19. ↑ Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 86.
  20. ↑ Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 254.
  21. ↑ Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 93.
  22. ↑ Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 218.
  23. ↑ Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 216.
  24. ↑ Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 217.
  25. ↑ Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 214.
  26. ↑ Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 190.
  27. ↑ Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 186.
  28. ↑ Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 160.
  29. ↑ Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 97.
  30. ↑ Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 93 – 94.
  31. ↑ Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 68.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Чета_на_Герасим_Тодоров&oldid=11250456“.